Ясен Проданов разпуска с театрални репетиции. Снимка Лина Главинова
Ясен Проданов е роден на 20 октомври 1985 година в Бургас. Завършва средното си образование в Търговската гимназия, след това продължава образованието си в Стопанската академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. Бакалавърската му степен е по "Стопански и финансов контрол", а магистратурата - "Счетоводство и одит в нефинансовите предприятия".
Един от създателите на клуб "България на младите" към гражданското сдружение на ГЕРБ.
Сътрудник в офиса на евродепутата Асим Адемов - член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ.
Ясен е запален по театъра от ученическите си години. Съдбата обаче се намесва във важен за него момент и той не успява да се яви на изпитите в Театралната академия. Въпреки това, страстта му по театъра е тази, която го среща и с неговата половинка Виолета. Срещат се преди 10 години и оттогава са неразделни. Отскоро са и сгодени.
- Вие сте човекът в сянка в офиса на евродепутата Асим Адемов в Бургас. За много кратко време "сменихте" трима евродепутати - Томислав Дончев, Мария Габриел, сега работите с Асим Адемов. Кой Ви избра да бъдете сътрудник в офиса?
- За първи път работих за Томислав Дончев, когато той стана евродепутат. На интервюто се явихме шестима кандидати. Томислав Дончев се спря на мен. Когато се явих на интервюто вече имах една година работа в офиса на ГЕРБ и оттам получих препоръка. Бях организирал доста събития, свързани, не само с избори и това явно наклони везните в моя полза, че съм човек, който се справя и е подходящ за тази работа.
- Какви са задачите, които Ви възлагат в офиса?
- Аз съм местен сътрудник в офиса на евродепутата и задачите, които изпълнявам са от различно естество - от ПР на евродепутата до това да го представлявам на събитие, на което той е поканен, но не може да присъства. Всеки евродепутат отговаря за няколко офиса в цялата страна. В същото време трябва да измислям и разнообразни събития, като фотоконкурса и кампания "Прочети стих, не чети пост".
- Какво успяхте да научите за тези години работа в офиса?
- Много неща. Разбрах, че може да водиш нормален разговор с хората, които непрекъснато гледаме по телевизията, можеш и да разчиташ на тях. Научих, че в доста екстремни моменти мога да се справям и да разчитам на себе си. Разбрах, че искам да бъда човекът зад кадър. Това повече ми допада.
- Опитът, който натрупахте дава ли Ви самочувствие на един последващ етап да бъдете в листата с кандидат депутати за Народното събрание или кандидат за Европейския парламент?
- Дава ми, но още нямам такова желание засега. Харесвам си работата, отдал съм се на нея и предпочитам на този етап да се занимавам с други странични неща.
- Когато започвате да реализирате конкретно събития, работите с хора, с които вече сте си партнирали или търсите нови възможности?
- И двете. Например с Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас имаме поне по две събития на година, някои са повтарящи се, други са нови. Но търся и други партньори и места за прояви, например в Средец имахме събитие тази година, за да разпространим дейността на евродепутата Асим Адемов. Имахме две събития в Карнобат, в Поморие. Търся нови места, но разчитам и в бъдеще да продължим да си партнираме с хора и организации, с които сме го правили.
- Тази година за четвърти път организирахте кампанията "Прочети стих, не чети пост". Вие четете ли?
- Да, чета и предпочитам хартиената книга пред електронния носител. Обичам да чета поезия.
- Сред любимите Ви занимания е и театъра. Отскоро се посветихте на него. Как се случи магията? Кой кого провокира?
- Любител съм на театъра от малък. Участвал съм в спектакли в Търговската гимназия. Когато завършва всеки випуск има Ден на таланта и учениците имат възможност да се изяват. Три години поред участвах в скечовете, които представяхме на този Ден на таланта.
Когато отидох в Свищов да уча, още на третия ден видях една обява, че събират желаещи за театралната трупа на Академията, отидох на кастинг, одобриха ме и пет години играх в Студентския театър. Така че за мен тееатъра не е нещо ново. Бяхме аматьори, но режисьорката ни беше много добра. Обиколихме почти цяла България с трупата и сме участвали на различни фестивали. Имам първа награда от конкурс в Каварна, първа от конкурс в Свищов, трета от Нова Загора - това са индивидуални награди за мъжка роля.
В Свищов се запознахме с половинката ми Виолета. Тя също играеше в Студентския театър.
- За които роли сте получавал наградите?
- Първата беше за участието ми в постановка по пиеса на Георги Марков - "Ние котараците". Играех ролята на един от старите ергени, които са обикаляли по заведенията и сваляли мадами. Единият от тях се жени, а двамата продължават да обикалят кръчмите и да се забавляват. Ние я бяхме осъвременили.
- Сега с тийнейджърите, какво репетирате?
- Записах се в един театрален клуб "Веселие" с ръководител Атанасия Петрова. В клуба сме осем души, като повечето са ученици. Сега репетираме "Клуб щастие" на Денко Неделчев и изиграхме първото си представление пред роднини и познати, за да може децата да се разчупят и да не се притесняват, като излизат пред публика.
В тази постановка играя ролята на мошеник, който продава на наивниците щастие. През клуба минават богати хора, политици. В клуба има огледало, за което се твърди, че е вълшебно и като си кажеш желанието пред него то се сбъдва. Но аз им реализирам мечтите по друг начин.
- Защо не се пробвахте да кандидатствате в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"?
- Имах желание за това. Но когато бях на 18 години ми направиха операция един месец преди изпитите. А по принцип като кандидатстваш там трябва да ходиш и на курсове при съответния преподавател. Бях подал документи, за да се явя на изпита, но нямаше как да отида на курса. И затова не стигнах до там. Изтървах и изпита по актьорско майсторство в Пловдив и се явих на този в Стопанската адакемия в Свищов. Но на третия ден видях обявата за Студентския театър и се записах. Явно така е трябвало да стане. Да отида в Свищов, да играя в театъра там и да срещна Виолета. Това е съдба.
- Какво е общото между театъра и политиката?
- Има доста общо, защото политиците трябва да са доста умели, за да омаят хората, но аз лично приемам театъра като изкуство. В работата използвам и театралните си умения, понякога трябва да водя събития. Но те са различни.
- Използвал ли сте таланта си, за да манипулирате някого?
- Още не и се надявам да не го използвам.
- С Виолета се срещате в Студентския театър в Свищов. Веднага ли се харесахте?
- Общо взето да. Още в първия спектакъл играехме заедно, почти всеки ден правихме репетиция, бяхме непракъснато заедно. След като се опознахме разбрах, че тя е искала да се запише в групата по танци, когато обаче отишла там нямало места и влязла в другата зала, където се събирали желаещите за Студенстския театър.
- Кога разбрахте, че ще бъдете заедно?
- Може би два-три месеца, след като започнахме да репетираме.
- Знаехте ли, че това е човекът за Вас?
- Не знаех. Когато завърших, тя беше още студентка. Беше сложно. Аз се върнах в Бургас, започнах работа и пътувах редовно до Свищов, на всеки десет дни се качвах на влака за Свищов.
- Това любов от пръв поглед ли беше?
- Мисля, че беше любов от пръв поглед.
- От няколко месеца вече сте сгодени. Как й предложихте?
- Това беше предварително организирано. Ходим на планина зимата. Тя и другите от компанията карат ски, аз не съм запален по тях. Благодарение на приятелите успяхме да я изненадаме. Когато се спускаше от Снежанка по пистата надолу, другите опънаха транспарант с измислен от мен текст. Аз я чаках наблизо, за да й предложа и тя прие. Беше много вълнуващ момент за всички.
