В момента в регистъра на приемните семейства са вписани 2360 семейства, каза зам.-министър Русинова. Снимка МТСП
Зорница Русинова е родена в Бургас. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и магистърска степен по българска филология и английска филология от Софийски университет "Св. Климент Охридски".
Зорница Русинова работи на ръководни длъжности в Министерство на труда и социалната политика и в Министерство на държавната администрация и административната реформа в периода 2007 – 2012 година.
Притежава дългогодишен опит в управление на програми и проекти, натрупан в Програмата на ООН за развитие, Американската агенция за международно развитие и Българо-швейцарска програма за сътрудничество.
Заема поста заместник-министър на труда и социалната политика от март 2012 до март 2013 г. и от ноември 2014 г. до май 2016 г., като отговаря за политиката на пазара на труда, международните отношения, трудовото и социалното право, доходите и демографски политики, и международните и европейските програми за финансиране.
От май 2016 г. до 27 януари 2017 г. е министър на труда и социалната политика.
От май 2017 година до настоящия момент Зорница Русинова е заместник-министър на труда и социалната политика на България.
- Г-жо Русинова, в Пловдив дадохте старт на националната кампания "Мисията е възможна". Това е последният етап от процеса на деинституционализация. Какво следва сега?
- През 2009 година първият кабинет на Бойко Борисов пое тежкия ангажимент и задача за затваряне на всички домове за деца в България. Това са старите институции тип "Могилино", извън населени места, в планината, без каквато и да е била здравна и социална услуга, без възможност децата да ходят на училище. Оттогава досега извървяхме дълъг път. Създадохме изцяло нови услуги. Над 80% от домовете вече са затворени. Всички деца са настанени в малки къщички, които са в жилищни квартали. Тези, които имат възможност ходят на училище, за останалите има достатъчно добра социална и образователна грижа в центровете, в които са настанени. Пътят, който ни остава до края е да затворим останалите 15 домове за медико-социални грижи, които са в страната и 14 дома за деца лишени от родителски грижи, като общо децата които трябва да бъдат изведени са 681.
Важно за нас оттук-нататък е да получим силна обществена подкрепа как ще се развие бъдещето на тези деца. Затова и стартирахме кампанията "Мисията е възможна" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", защото виждаме че в някои от населените места все още е трудно да се преодолее това децата да ходят на училище заедно с другите деца. Много е важно да им дадем една подкрепа и да им покажем, че мисията е възможна и за тях, и че тяхното бъдеще да бъде различно.
- В Бургас все още съществува Дома за медико-социални грижи за деца "Вяра, Надежда и Любов". Той е един от тези, които предстои да бъдат закрити...
- Точно така. В Бургас предстои да бъде закрит този дом. Предстои да бъдат изградени няколко услуги. Общо за страната те са 149, като има достатъчно добро финансиране от два източника. От Оперативна програма "Региони в растеж" са осигурени средствата за инфраструктурата, а от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" са осигурени средствата за развитие на меките мерки.
Още през 2009 година започнахме активно да развиваме приемната грижа, която е изцяло нова услуга. В момента са над 2000 децата, които живеят в приемни семейства. Това е възможно най-близката услуга до семейната среда.
- Какво е бъдещето на ЦНСТ-та, които заместиха домовете за деца сираци? Какво ще бъде надградено в тази посока?
- ЦНСТ-та, които функционират от няколко години и са подкрепени от държавата оттук-нататък трябва да предоставят качествена и добра грижа. Нашите усилия са насочени първо към повишаване на квалификацията и капацитета на социалните работници. Работим по актуализация на стандартите. Голямата реформа, която предстои е Законът за социалните услуги. Той бе обявен за публично обсъждане преди седмица. Това е един изцяло нов реформаторски закон, който цели да гарантира качество на услугите и адекватност на всяка една услуга, която се предоставя на хора, които са уязвени и отговаря на техните нужди.
- Предстои и деинституционализация на домовете за възрастни хора. Къде ще бъдат разкрити центрове, които ще наследят сегашната социална структура?
- Следващите стъпки, които ни предстоят са свързани със предстоящото затваряне на домовете за възрастни хора, които са в най-тежно състояние. Темата за възрастните хора е доста наболяла в някои от населените места.
Първият етап предвижда до края на 2021 година да бъдат закрити 10 специализирани институции за хора с увреждания, като пет от тях са домове за хора с психически разстройства и пет дома за хора с умствена изостаналост, които се намират на територията на цялата страна. В общините Малко Търново и Камено има такива домове.
Ние стъпваме първо в тези, които са в най-лошо битово и жилищно състояние. На тяхно място ще бъдат изградени 30 нови центрове за грижа за хора с психични разстройства, като общият им капацитет е за 450 човека. Те ще бъдат разпределени в 14 общини в България. Тези домове ще бъдат подкрепени с още 22 центъра за грижа за хора с умствена изостаналост с общ капацитет 330 човека и ще бъдат изградени в 10 общини. Като една от тях е община Малко Търново.
В област Бургас съществуват общо 11 специализирани институции за възрастни, като от тях два Дома за пълнолетни лица с физически увреждания с капацитет 103 места, два Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост с капацитет 160 места, два Дома за пълнолетни лица с деменция с капацитет 85 места, един Дом за пълнолетни лица с психични разстройства с капацитет 60 места и четири Дома за стари хора с капацитет 154 места.
С Плана за действие за периода 2018-2021 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа е предвидено в област Бургас да бъде закрит един Дом за пълнолетни лица с психични разстройства в село Заберново, община Малко Търново.
До 2021 г. е планирано откриването на Дневен център за лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки множествени увреждания в град Бургас, както и Център за грижа за лица с умствена изостаналост в град Малко Търново.
В страната предстои да бъдат изградени още 52 центъра за грижа за хора с психични разстройства и умствена изостаналост, 7 центъра за грижа за хора с деменция и за подкрепа на техните семейства, 9 центъра за грижа за възрастни хора в невъзможност да се самообслужват.
Тези мерки се допълват и с пет проекта, които сме финансирали и всеки един от тях е на стойност по 1 млн. лева. Като единият от тях е в Бургас и е за развиване на модерни и съвременни интегрирани центрове за грижа за лица с увреждания. Какво имам предвид? Много често, ако един човек, който се грижи за човек с увреждания и има нужда до го остави дори за няколко часа това доста го затруднява, понякога заради отдалеченост на населеното място, поради това че в самия център няма достатъчно интегрирана подкрепа. Тези проекти целят да бъде създадена интегрирана подкрепа, така че да не се налага човек да минава през няколко места, за да получи услугите за рехабилитация или терапия, които са му необходими, както и да подпомогнем общините за развиване на мобилни услуги. Много голяма част от хората с увреждания живеят в населени места извън големия град, в който често се случва да няма обществен транспорт. Целта ни е и да развием една нова услуга "Заместваща грижа".
- Какви средства са заложени за реализацията на този проект и откъде ще дойдат те?
- Всички средства идват по линия на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", проектът на Община Бургас е на стойност 1 млн. лева, а останалите общини са Столична община, Пловдив, Варна и Русе. През следващата година предстои да бъдат изградени още пет подобни центрове.
- Колко възрастни българи ще могат да се възползват от деинституционализацията на домовете?
- Над 10 000 души ще могат да се възползват от това, защото развиваме и много услуги в домашна среда, както и една изцяло нова услуга, която също се подкрепя от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Това е патронажната грижа. Много голяма част от възрастните хора, от самотно живеещите и хората с увреждания живеят в малки населени места, далече от болница и от големия град и е важно да започнем да ги подкрепяме и нашите услуги да отиват при тях. Затова със средства от Оперативната програма в края на октомври ще дадем възможност на всички общини на територията на България да кандидатстват със свои проекти. Общата стойност на процедурата е 47 млн. лева и е съобразена със спецификата на всяка община, според терена, според населението, което трябва да се обслужи. Така че голяма част от дейността на Социалния патронаж да бъде допълнена с достатъчно мобилни услуги от медицински характер т.е. ако на един възрастен човек му се налага веднъж или два пъти в седмицата да му бъде направена манипулация или да му бъде измерено кръвното, това може да бъде извършено с тази патронажна услуга и не е нужно той да ходи до големия град или до болницата. Това би спестило и значително средства от системата на Здравната каса.
- От няколко години Министерството работи в посока предоставяне на услугата "Приемна грижа". Какъв е броят на приемните родители у нас в момента?
- Приемната грижа е една от новите модерни услуги, които в България започнахме да развиваме от 2007-ма, но най-силно от 2009-2010 година с подкрепата на Европейския социален фонд, като нашата цел е да създадем услуга най-близка до семейната среда. В момента в регистъра на приемните семейства са вписани 2360 семейства, част оттях са доброволни, останалите са професионални. Децата, които са в приемна грижа са 2276. Има множество примери, при които виждаме как дете, което е било в приемно семейство по коренно различен начин започва да се развива съдбата му. То има възможност да бъде подкрепено и с уроците в училище, и да получи грижа, която е близка до родителската. Затова е много важно да продължим да работим в подкрепа на тази услуга и в подкрепа на хората, които са се ангажирали да работят като приемни родители с постоянни обучения, както и с контрол как отглеждат децата, които са настанени при тях.
Голяма част от приемните семейства получават европейски средства по проект "Приеми ме", като те получават минимална работна заплата и издръжка за децата.
- Има ли все още стигма в обществото към тази форма на помощ за децата?
- За съжаление има все още стигма и много често ние сме обвинявани, че не даваме средствата на биологичните родители, а на приемните семейства. Категорично това трябва да бъде отречено, защото първата грижа която имаме е да подкрепим семействата на децата. Когато видим, че едно дете е в риск подкрепяме родителите първо със социална и психологическа работа, второ с финансова помощ. Знаете че сериозно се засилиха механизмите на взаимопомощ и подкрепа заедно със системата на образованието. За нас е важно детето да расте в своята семейна среда заедно със своите близки, своите роднини и приятели. Част от децата, които са настанени в приемни семейства са деца, които са загубили родителите си и за тях алтернативата би била настаняване в дом или в малка семейна къщичка. Категорично можем да кажем, че настаняването в приемно семейство е много по-добро, отколкото настаняването в който и да било дом. Данните, които имаме показват, че живота на всички деца, които са минали през приемни семейства ги прави по-самостоятелни и им помага да се реализират самостоятелно и да намерят работа, след като излязат от приемното семейство. Защото в един момент те порастват и трябва да бъдат самостоятелни и да имат отговорност към живота си, и да усещат себе си като достойни граждани на държавата.
- В страната има неправителствени организации, които помагат на семейства предлагащи приемна грижа на деца, които имат нужда от закрила или са останали без родителска подкрепа. Как министерството работи и насърчава усилията на тези сдружения и как се промени отношението на българина към тази форма на подкрепа за децата?
- С годините започна да се променя отношението на хората. Приемната грижа нямаше да съществува в България, ако не беше работата на неправителствените организации, както и работата на много общини. Партньорството на местно ниво между неправителствените организаци и общините дава разултат за развиване на приемната грижа.
От 25-ти октомври даваме възможност за кандидатстване на всички доставчици на социални услуги, като партоньори могат да бъдат общини и НПО, да започнат да развиват нови и модерни социални услуги, които към момента не са покрити от държавния бюджет, за да продължим да насочваме усилията си към по-добро качество на услугата и по-добро и адекватно отношение на услугата към хората, които имат нужда от нея.
- Преди 25 години в България бяха създадени "SOS детски селища България", в които в среда, близка до семейната бяха отгледани десетки деца. Сдружението и сега продължава да помага на децата и семейства, които се грижат за тях, макар и не под същата форма. Как си партнирате с тази организация?
- Тази организация е партньор на Министерството на труда и социалната политика от години. За това време сме дали възможност за много добро развитие и семейства на деца, които са минали през "SOS детски селища". Те продължават да съществуват под друга форма. Някои са превърнати в центрове за обществена подкрепа, други са центрове за настаняване от семеен тип. Такива има в София, Велико Търново, Габрово. В Габрово част от тях са превърнати в звеното "Майка и бебе". Има и в Трявна, и в Перник.
Продължаваме да си партнираме и да надграждаме всичко онова, което е направено от тях.
- Предстои да бъде приет Закон за социалните услуги. Какви стандарти са заложени в него и как ще бъдат финансирани услугите, които нормативната уредба ще регламентира?
- България извървя много дълъг път в хода на прехода и в през последните години за реформа в социалната сфера. Законът за социалните услуги поставя нов акцент върху разликата между социалното плащане и социалната услуга. Социалното плащане е начин да компенсираме доходите на хората, които са най-много в нужда, докато извеждането на социалните услуги в отделен закон ще гарантира: първо - по.добра ефикасност на публичния ресурс, който се отделя за услуги, второ - по-добро насочване и по-добро определяне на конкретната нужда на конкретния човек, според това какъв е рискът той е изпитал в живота си. Хората, които ползват социалните услуги не винаги са хора, които имат нигсик доходи или са бедни, защото социалните услуги са насочени към хора с увреждания, хора които са претърпели някаква форма на насилие.
Проектът на закона е качен за публично обсъждане. Извървяхме дълъг път на предварителни консултации с всички заинтиресовани страни, с общините, с неправителствените организации, защото за нас е най-важно всяка една реформа да бъде консенсусна иначе тя няма да сработи.
Начинът по който оттук-нататък държавата ще финансира социалните услуги ще бъде на база на предварително разработена карта, която отчита нуждите на конкретния регион, на конкретния град, на конкретното населено място, за да може да имаме ефективност на услугите и много по-голям акцент мърху мобилните услуги и те да отидат при хората, а не ние да очакваме те да дойдат при нас.
- Кога трябва да бъде готова тази карта?
- След приемане на Закона за социалните услуги ще започне да се работи по нея. До 15-ти ноември проекта за закон ще може да се прочете на Правителствения портал за обществено обсъждане и консултации. Тече между вемодствено съгласуване. След като бъде приет закона от парламента, тогава ще бъде готова и картата.
- В Бургас от години съществува услуга "Поззвъни и се вози" и е предназначена за трудно подвижни хора. Тя такъв тип мобилна услуга ли е, която ще бъде включена в картата?
- Това е една от услугите, които биха могли да бъдат обект на допълване към услугите, които се предоставят.
- След като бъде приет Закона за социалните услуги как и от кого ще се контролира прилагането му?
- Прилагането на закона ще стане по-различен начин, ще бъде обособен отделен орган дали ще бъде агенция или друга административни структура, която първо ще се грижи за издаване на самите лицензи кои са доставчиците на социални услуги и засилване на контрола.
- Т.е. с въвеждането на закона ще се наложи промяна в структурата на социалните институции по места?
- Да, това е реформа, която предстои тепърва да бъде обсъждана.
