10-ти ноември - денят, който промени всичко

10 ноември 1989 година - края на една епоха и началото на друга. Как се стигна до Денят, който промени всичко? На 10-ти ноември 1989 година на пленум на Централния комитет на БКП от поста генерален секретар на партията е свален Тодор Живков.
На днешния 10-ти ноември 2019 година се навършват 30 години от онази паметна дата, разтърсила България, променила съдбите на стотици хора, предизвикала еуфория, радост, разочарования, сълзи.
Сега българският народ навлиза в четвъртото десетилетие на своята демокрация. За събитията от онова далечно врече, поне за поколението, родено през и след 1989 година, тази дата не значи нищо.
"Какво помните от 10-ти ноември?" с тези въпроси сайт "Черноморие" се обърна към изявени бургазлии. Благодарим им за желанието да споделят преживяното от тази велика дата в най-новата история на България.

Стефан Диомов - композитор:

"Мога да говоря за този ден с дни. Бях в София на работа в ансамбъла на Строителни войски. Спомням си много добре този ден. Новината за свалянето на Тодор Живков чух, докато бяха в един магазин. Хората повтаряха един през друг: "Тодор Живков е паднал от власт". Не можех да повярвам на чутото.
А после настъпиха бурни времена, на които бях пряк свидетел, защото живеех в София. Като всеки музикант бях на страната на СДС и бях толкова въвлечен в новите идеи, че не помня да съм пропуснал нито един митинг.
На митинга на 18-ти ноември 1989 година таен агент засне мен и водените от мен приятели музиканти. Тази снимка беше изпратена на ръководството на ансамбъла, където бях на щат. И само след седмица бях уволнен.
От онези събития нямам снимки. Нямахме фотоапарати, за да заснемем тези бурни дни.
Оттогава минаха 30 години. България се промени много. Е, не стана това, което го мислихме, но все пак каквото и да се каже, промяната е видна. България стана страна, членка на Европейския съюз. А колкото до моя град Бургас, той стана наистина неузнаваем. Радвам се, че моите мечти да живея в свободен и красив град се осъществиха".

Недялко Йорданов -  поет:

"На 10-ти ноември 1989 година бях в Бургас. В камерната зала на драматичен театър "Адриана Будевска" бе премиерата на руска пиеса, постановка на Румен Велев. Новината научих от ченгето на театъра, което ме извика настрани и тихо ми каза, че Тодор Живков е паднал. За събитията по-късно разказвам в документалния ми филм и книгата "Сбогуване с Бургас".

Тони Димитрова - поп певица:

"Когато чухме новината за свалянето на Тодор Живков, всички бяхме шокирани. Майка ми и баща ми, който беше военен говореха в къщи тихо за тези събития. Тогава работех като машинописка в Общинския съвет, бях най-малката служителка. Спомням си, че едни се радваха, други бяха объркани. Изненадах се, че червените трегери станаха изведнъж сини. Разбрах, че е нормално да се пребоядисвнаш. Тогава си спомнях, че слагаха значки, едни лъвчето на СДС, а други - розата (символ на БСП б.а). Всички крещяха по улиците: "Който не скача е червен, който не скача е червен".

Радка Караниколова - художник:

"Бях в къщи и гледах новините по телевизията. Аз направо си представям цялата картина на случаващото се. Никога няма да забравя физиономията на Тодор Живков, когото показаха по телевизията. Беше отчаян, физиономията му бе страшна. Не знам какво да кажа. Новината за свалянето на Тодор Живков от власт беше за мен като гръм от ясно небе. Не съм политизирана, никога не съм участвала в митингите, организирани през ноември 1989 година в Бургас, не съм членувала в партии. Аз имам други занимания".

Елка Василева - журналист:

"Новината за случващото се на 10-ти ноември 1989 година ме хвана на преглед при зъболекар. Съобщиха по радиоточката, че Тодор Живков е паднал от влас. После се прибрахме в къщи и пуснахме телевизора. Нямахме търпение да чуем новините. Тогава работех като редактор в бургаския Център за фото пропаганда и реклама към Държавно предприятие "Фотография". В началото на 1990 година предприятието бе закрито. Всички материали, както и снимки от събитията от времето на тоталитаризма и митингите около 10-ти ноември 1989 година бяха изхвърляни в кошовете за боклук. Не знам, защо не бяха предадени в Бургаски държавен архив и да бъдат запазени за поколенията".

Пеньо Костадинов - журналист, философ:

"Събитията от ноември 1989-та година в Бургас отразявах като журналист от вестник "Черноморски фронт" с фотографа Тодор Ставрев. Никога не съм си представял, че ще се случат такива глобалните променени".

Димитър Димитров - фотограф:

"Аз и Игнат (Игнат Дяволов б.а.) получихме неофициална информация от шефа ни Атанас Попов - главен редактор на Центъра за фотопропаганда и реклама, че ще има митинг. Той само ни намекна, че е добре да идем, но с наша техника. Беше голям страх, защото никой не беше сигурен накъде ще тръгнат нещата. Работех в държавно предприятие. Игнат снимаше с лична камера, аз с личен фотоапарат. Беше най-голямата емоция в живота ми".

По онова време фотографите Игнат Дяволов и Димитър Димитров са работили в Център за фотопропаганда и реклама към Държавно предприятие "Фотография" в Бургас.
За съжаление колегата Игнат Дяволов не можа да ни помогне с видео кадрите, заснети от него в онези далечни години. "При пренасянето ми от жилището изчезнаха всички видео ленти", довер  Дяволов. 
Колегата Димитър Димитров предостави на сайт "Черноморие" някои свои снимки от паметните събития, случили се на 19-20 ноември 1989 година в Бургас. На една от снимките е запечатан митинга на площад "Св. св. Кирил и Методий" - 20-ти и 21-ви ноември. На импровизираната трибуна са били Марко Бонев - журналист, Пеньо Костадинов - журналист и философ, Стойчо Кьосев - учител, Дора Мурджева - председател на Общинския съвет, Недялко Йорданов - поет,драматург, Георги Баев - Джурлата - художник и др.
Снимките, които са публикувани към този текст са част от архивните кадри, които ни предостави Димитър Димитров. Той изрази желание чрез сйт "Черноморие" да дари дакументалните кадри, запечатели събитията от ноември 1989 година на Държавния архив. Така за идните поколения ще бъдат съхранени важни свидетелства за случилото се в Бургас прези 30 години.