Ахтопол – есенна приказка край морето
Мястото е пример как могат да съжителстват две съвсем различни представи за живота. Тук все още може да напазарувате в смесения магазин, да се посмеете, четейки онези табели-лозунги или да се насладите на безкрайната тишина и спокойствие.
След Варвара пътят дори става друг. Тесен, криволичещ, в началото на есента рядко има и други автомобили. Препоръчително е да карате бавно, за да не пропуснете гледката към малките заливчета, която е завладяваща. В повечето случаи морето е бурно и с все сила се разбива в скалите. Свисти и бучи, сякаш всеки един момент ще се извие буря. Човек изправен пред такава гледка занемява. Пред синия безкрай мълчанието се превръща в естествена реакция за човек. Алюзията с култовата сцена от "Оркестър без име", не е случайна, въпреки че разликата в местата е над 100 километра. За разлика от героите във филма, ние не оставаме на север, а сме се отправили на юг - към Ахтопол.
С приближаването към градчето изниква и урбанистичния пейзаж- недовършени строежи, наченки на бъдещи комплекси и надежди за много баби германки, които ще се пекат под знойното слънце с коктейл в ръка, излегнати край бесейна, разположен на 100 метра от ... шосето.
Малки къщички, много от които занемарени. Малки ресторантчета в дворовете на малките къщички, сгушили се под сенките на смокините. След лунапарка, който с внушителните си размери за тези ширини, сякаш поздравява хората с "Добре дошли" идва ред на сърцето на Ахтопол. Всичко е някак си малко и интимно, спокойно и тихо, а може би и спряло, дори и през лятото, когато улиците са пълни с глъч и врява. Тук през зимата освен да се влюбиш просто няма какво да се случи. А когато листата посипят улиците и кестените се затъркулят по надолнището към морето и вече слънцето не е толкова жарко, ето тогава мечтите се сбъдват. В тази "неземна" атмосфера всеки може да се потопи в мечтите си, да се върне в спомените си от детството прекарано на село, да се сети за първата си ученическа любов или да седне на някое капанче край морския кей загледан в рибарските лодки. Достатъчно е само някоя местните хазайки или пък хотел да мислят, че през цялата година е лято и да отворят врати.
Кали Ненчева
