В седмицата преди Великден бе организирана акция по кръводаряване, в която се включиха бургаски спортисти. Снимка Архив Черноморие-бг

В седмицата преди Великден бе организирана акция по кръводаряване, в която се включиха бургаски спортисти. Снимка Архив Черноморие-бг

Бургас е имал Кръвен център пред 22 години. Сега ръководството на УМБАЛ заедно с Община Бургас, РЗИ и Областна управа от няколко месеца усилено работи в тази посока - за издаване на разрешително от страна на Министерството на здравеопазването за създаването на Кръвен център в Бургас. Същото това Министерство, което е закрило общо 23 Кръвни центъра в страната.

Някогашният Кръвен център се намираше на първия етаж на територията на бившата Първа поликлиника, сега Диагностично-консултативен център I. Съвсем наскоро той бе преместен в друга част на УМБАЛ. Докато е функционирал като самостоятелен център и известно време след преобразуването му в Отделение по трансфузионна хематология там са работили около 30 души - лекари с общ профил (доста след това някои са взели специалност по трансфузионна хематология б.а.), фелдшери, медицински сестри, лаборанти, технически изпълнители (хора, които са се грижили за даващите кръв, привързвали са ги, давали са им шоколад и т.н. б.а.).

"Тогава имаше Кръвни центрове в 28 областни града. Тогавашното ръководство на болницата имаше план за разширяване на нашия кръвен център. Трябваше да бъде закупено и ново оборудване", спомнят си работещи в Кръвния център в Бургас. Нещата обаче се променят, когато от Световната банка отпускат средства на страната с условието на територията й да има пет центъра. Обяснението за централизирането на центровете е, че по този начин ще се подобри работата при изследването на кръвта. Така Кръвните центрове в областните градове се преобразуват в Отделения по трансфузионна хематология и остават само пет - Националния център трансфузионна хематология в София, Регионалния център по трансфузионна хематология в Стара Загора, Регионалния център по трансфузионна хематология в Плевен, Регионалния център по трансфузионна хематология в Пловдив и Регионалния център по трансфузионна хематология във Варна. И на петте места има медицински университети. 

В Кръвния център са се отделяли от 1 сак с кръв от дарител три биопродукта - кръвна плазма, еритроцитен концентрат, тромбоцитен концентрат. След това нужният кръвен продукт се е преливал на пациента - болни от хепапит Б, при изтаряния, при операция на язви и други.

В центъра е имало хладилници и след отливане на плазмата до шестия час тя е била замразявана, за да се използва, когато е необходимо.

В последните седмици вниманието е насочено към кръвните центрове, заради т.нар. реконвалесцентна плазма, която се използва за лечение на болни от корона вирус. Такава плазма обаче се дарява засега само в Националния център трансфузионна хематология в София и РЦТХ във Варна.

При дараването на кръв и плазма е задължително условия дарителят да не е боледувал, да няма високо кръвно, да не е с бил с хепатит Б, да няма нисък хемоглобин. Докато при стандарното извличане на кръвна плазма това става след източване на 450 млр. кръв, от което се отделя плазмата и еротроцитния концентрат, то при реконвалесцентната плазма от дарителя се взема 600 млр. кръв, плазмата минава през центруфуга и червените кръвни телца се връщат отново в кръвоносните съдове.

Намаляването на броя на дарителите и изостряне на нуждата от крив по време на пандемията от COVID-19 повдигна отново темата с Кръвния център, не само в Бургас. В момента кръв се дарява в Отделението по трансфузионна хематология към УМБАЛ. Тя се изпраща в РЦТХ в Стара Загора, където се преработва и саковете се връщат обратно. От това Отделение се доставят нужните кръвни продукти на УМБАЛ и други здравни заведения в града и областта. По информация на "Черномори" две частни болници в Бургас обаче не ползват услугите на Отделението, а вземат кръвни продукти директно от Стара Загора.

Работещите в Кръвния център и сега в Отделението по трансфузионна хематология са скептични, че веднъж закрит, Центърът в Бургас отново ще заработи като самостоятелна единица. И причините за това са много и комплексни. За жалост всеки, който е имал близък в болница, който се е нуждаел от кръвопреливане сам трябва да осигури кръводарители, за да бъде запълнен запаса от кръв, който ще бъде използван за лечението на болния. Често пъти това става и чрез заплащане, като сумата е над 100 лева за кръводател.