Обредният хляб присъства неизменно на трапезата на българина по време на празници. На Възкресение Христово задължително на масата се слага козунак, познат още като великденски хляб. И докато мнозина са изкушени да опитат да замесят традиционен хляб, то към козунака посягат по-малко хора. Причината е една - тестото за великденския хляб е по-различно от това за обикновения хляб. Използването на повече съставки изисква и повече умения при замесването му. И докато обикновения хляб втасва веднъж, то тестото за козунак удвоява обема си два пъти.
Политик и журналист разкриват тайната на месните ястия
По традиция великденските хлябове са замесват на Велика събота. За Борислава Симова това обаче започва дни преди празника. От хоби хлебарството й се превръща в професия.
"В началото, и за доста дълго време, поне за мен, си беше "по неволя" - гладен си и трябва нещо да си приготвиш. Готвенето ми се виждаше досадна работа и загуба на време. После завърших няколко месечен готварски курс и пред мен се отвори кулинарната вселена. Повратната точка за мен беше отговора на въпроса, който зададох на шеф-готвача: "Защо повечето от известните готвачи в света са мъже?". Неговият отговор беше, че мъжете са по-смели и целенасочени. И така, смело и целенасочено приготвях всяка рецепта, която прочета, и както е добре известно – апетитът идва с яденето. С огромен интерес следя кулинарни блогъри и членувам в няколко кулинарни групи, които са източник на вдъхновение", сподели Борислава.
Започва да меси провокирана от терапевт. "Посещавахме го, заради тинейджърски неволи. При един от сеансите ми каза: "Прибери се в къщи, опечи една питка, да замирише в къщата на хляб и на уют. Тогава седнете около маста и си поговорете". Съветът му имаше ефект. Топлата питка може да е вредна за тялото, но е полезна за душата. После дойде и любопитството - как става тая магия от безформено парче тесто да получиш нещо уханно, с хрупкава коричка пухкава сърцевина,от което искаш да си отчупваш още едно парченце, и още едно, независимо колко си преял", връща се назад в спомените си Борислава.
Признава, че винаги си е мислила, че тестото с мая е сложна, направо магическа работа. "За да се получи, иска да му отделиш време. Ежедневната магия съм я оставила в ръцете на професионалисти, а аз се включвам от време на време", допълва тя. Сега вече е собственик на фурна "Зорница", която всяка сутрин се превръща в притегателен център за любителите на добре приготвените закуски в едноименния бургаски комплекс.
Борислава не е предполагала, че един ден това ще се превърне в успешно бизнес начинание. "Събрали сме екип от майстори-пекари с дългогодишен опит, на които разчитаме за винаги добрия вкус и качество на закуските и хлябовете. Ако зависеше от мен, нямаше да има 2 еднакви банички, кифлички и т.н.", признава тя.
Сред любимата й рецепта за тестено ястие са всички вариации на содени теста, особено кекс - сладък, солен, с плодове, ядки и т.н., но задължително с купичка кисело мляко. "Може би защото е първото нещо, което на около 10-годишна възраст майка ми ме научи да приготвям сама. Рецептата, която и насън мога да направя, е: 2 яйца, 1 ч.ч. захар, 1 ч.ч олио, 1 ч.ч. кисело мляко с ½ ч.л. сода, 2 ч.ч. брашно с ½ ч.л. сода и 1 прахче ванилия. Към 1/3 от тестото може да се добави какао и да се редува бяло и кафяво тесто в тавата, така че да се получи "мраморен ефект", споделя Борислава.
Тя се съгласи да провокира читателите на "Черноморие" с любимата си рецепта за козунак, който могат да приготвят в домашни условия.
Козунак със стафиди
Необходими продукти:
6 ч.ч. брашно
1 ч.ч. прясно мляко
6 яйца
1 ч.ч. захар
1 и ½ ч.ч. разтопено масло (мас)
2 пакетчета суха мая
настъргана кора от лимон
6-7 с.л. стафиди
щипка сол
разбито яйце за намазване
кристална захар за поръсване
Начин на приготвяне:
В затоплена купа пресяваме брашното, 1 пакетче мая, щипка сол и оставяме на топло. В половината от леко затопленото мляко слагаме другото пакетче мая и малко захар. Разбъркваме, държим на топло и изчакваме да шупне.
Разбиваме яйцата и захарта до побеляване, добавяме лимоновата кора и останалото мляко.
Правим кладенче в брашното и добавяме яйчената смес и разтворената мая. Замесваме тесто, като по време на месенето постепенно се добавя разтопеното масло (мас). Месим, докато тестото се изглади и по повърхността започнат да излизат шупли. Покрива се и се оставя на топло да удвои обема си. След това се премесва с намаслени ръце и се прибавят стафидите, предварително оваляни в брашно. Готовото тесто се разделя на 3 равни части, които се оформят на фитили и от тях се сплита обикновена плитка. Двата края се подгъват към дъното и се слага в правоъгълна, дълбока форма за печене, и се оставя на топло да втаса още веднъж. След като удвои обема си, се намазва с разбитото яйце, поръсва се със захар и се пече в предварително загрята фурна на умерена температура (1800С). Изваждаме от формата след като изстине.
П.С. Помещението в което се работи трябва да е топло – поне 22-25 градуса, и в никакъв случай да не става течение.