Църквата почита днес свети апостол Яков

Православната църква почита днес свети апостол Яков Алфеев и преподобни Андроник и Атанасия.

Свети апостол Яков бе син на Алфей брат на свети апостол и евангелист Матей, който отначало беше митар. Когато Господ Иисус Христос, въплътил се от Пречистата Дева Мария заради нашето спасение, започна да проповядва на народа Своето Божествено учение, Той избра в апостолско достойнство незлобиви и правдиви хора, за да ги изпрати да проповядват Евангелието по целия свят. Тогава Спасителят избра и св. Яков като достоен, и го постави в числото на Своите апостоли.

Така свети Яков стана един от 12-те апостоли - Христов служител, очевидец и проповедник на Неговото Божествено учение и верен Негов последовател.

Заедно с останалите ученици на Спасителя, в деня Петдесетница и той прие благодатта на Светия Дух, слязъл във вид на огнени езици, и излезе да проповядва Христа сред народите и да наставлява в пътя на спасението заблудилите се.

Той цял гореше от ревност по Бога и изгаряше с огъня на тази ревност тръните на безбожието, разрушаваше идолите и разоряваше капищата им. С Божията благодат, която пребъдваше в него, той излекува много хора от болестите им, изгонваше от тях злите духове и обърна към Христа голямо множество народ - заради това и бе наречен "Божествено семе". Наистина, той сееше в човешките сърца животворното Божие слово, насади вярата и се погрижи за израстването на благочестието.

Св. апостол Яков обиколи много страни и навсякъде благовестеше евангелското учение за Царството Божие. С цялото си усърдие той се трудеше като добър работник на Божията нива и събираше класовете на спасените човешки души, "за да се радват заедно и сеячът и жетварят" (Иоан.4:36). Така той през целия си живот носеше кръста си и вървеше по стъпките на своя Божествен Учител и Господ. Станал подражател на Христовите страдания, той последва Спасителя и в смъртта - беше прикован на кръст и предаде душата си на Бога.

Така Божественото семе - св. Яков, принесе стократен плод в Небесната житница и сега се насища там от съзерцаването на Божието лице, а и за нас изпросва същата благодат със своето молитвено ходатайство.