P1700037

P1700037

Червено вино и плодове срещу рак на дебелото черво

Ракът на дебелото и на правото черво представлява 30% от всички видове рак.

"Имахме пациент, който беше заболял от рак на дебелото черво и живя 14 години. Жалкото е, че си отиде, след като му открихме рак на стомаха", каза д-р Светослав Саджаклиев. По думите на специалиста, добрата новина за всички пациенти, на които им е поставена диагноза "Рак на червото", е че могат да бъдат излекувани. Не така стоят нещата обаче, ако рака е на панкреаса, на стомаха, на белия дроб и други.

Най-висока е смъртността - 42% при заболели от рак на кожата, сочи статистиката.P1690992

Д-р Саджаклиев е водещ гастроентеролог, работещ в един от столичните диагностично-консултативни центрове. Той бе лектор на семинар за регионални медии, който се проведе в Хисаря. Семинарът е част от проекта "Спри и се прегледай", който е на стойност 19 558 281.73 лева и е финансиран по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС. В рамките на проекта ще бъде направен скрининг на 400 000 българи от цялата страна, избрани на произволен принцип с помощта на базата данни на Националния онкологичен център, Националната здравноосигурителна каса и ГРАО. Предвидени са 250 000 прегледа на жени на възраст от 25 до 60 години за скрининг на рака на маточната шийка, 50 000 прегледа на жени на възраст от 50 до 69 години за скрининг на рака на млечната жлеза и 100 000 прегледа на мъже и жени за скрининг на рака на дебелото и правото черво.

Прегледите ще бъдат извършвани в специализирани болници или кабинети. В момента тече одобрението им, след подадени искания от страна на здравното заведение. В Бургас все още няма кабинет или болница, която да е одобрена за извършване на прегледите. Документи са подадени от Онкологичния център, но те предстои да бъдат разгледани. Одобрени са документите на д-р Вълканова, но предстои процедурата при нея да бъде финализирана.

"До този момент са изпратени първите 150 000 покани. Всеки, който я получи има право в рамките на 50 дни да се прегледа при избран от него специалист без значение на града, стига той да бъде в списъка с одобрените. Местата, където ще се извършват прегледите ще бъдат качени в сайта на Национален скринингов регистър (http://www.nsr.mh.government.bg/isz/medicalInstitutionsPublicSearching.seam). Предстои да бъдат изпратени и останалите покани. Предвидено и и повторно изпращане на поканите", каза Катя Ивкова - координатор на проекта "Спри и се прегледай" в Министерството на здравеопазването.

"В страната ни няма действаща скринингова програма, но има разработена стратегия. Резултатът от нея се вижда 10 години след въвеждането й", обясни Юлия Панайотова - координатор на проекта. Скринингът има за цел да се извършат прегледи на здрави хора. Резултатите от тях ще бъдат събрани в базата данни на Националния скринингов регистър, който е в процес на разработване. До този момент в него са качени имената на 80 регистрирани лечебни заведения в страната, където могат вече да се извършват прегледите. 180 души, които са получили покани за безплатен скрининг вече са се възползвали от тях.

Според статистиката от 2010 година, 3000 са болните у нас от рак на шийката на матката. Новооткритите случаи са 3655, а починалите са - 1131 жени. Градовете с най-висок процент на заболели са София, Пловдив, Варна и Бургас.

В рамките на проекта ще бъде направен три вида скрининг - цитонамазка за рак на шийката на матката, мамография - за рак на млечната жлеза и тест за окултна кръв във фекалиите за рак на дебетото и правото черво.

Бургас е на четвърто място по заболеваемост на рак на шийката на матката, което прави 28.6% от заболелите в цялата страна. При 77,4% от случаите той е открит в начален стадий, а при 21% от случаите е напреднал карцином.

"Във Великобритания всяка година биват спасяване 5000 жени, след като е въведена скрининговата програма през 80-те години на XX век", каза д-р Динко Порязов - специалист от Пловдив.

След като проектът приключи, ще се търсят начини за неговото финансиране, за да бъде изградена скрининговата система у нас.

Текст и снимки Десислава Георгиева