Днес е Рождество Христово на Божия син на 6 януари, а според Юлианския календар това е станало на 7 януари. У нас Рождество Христово е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 година.

 

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Иисус Христос се е родил в 754 г. от основанието на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление) - 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

В народните вярвания и фолклор Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер - последният ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

Коледарите си избират цар или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Радослав и техните производни.