Хайри Хамдан сънува на български и гледа метафорично на пустинята

Палестинският писател и преводач Хайри Хамдан, който от 40 години живее в България, пише на български език и сънува на български език. "Това, което пиша на арабски трудно се превежда на български. Това са две различни култури и преминаването от едната към другат апоражда амплитуда. При писането на роман е различно, по-сполучливо се пише на арабски", сподели Хайри Хамдан по време на премиерата на последната му стихосбирка "Пясъчни ветрове" (издателска къща "Знаци"), която събра бургазлии сънародници на автора, които от години живеят в морския град.

Хайри Хамдан е роден в Дер Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средното си образование. През 80-те години пристига в България като студент в Техническия университет. Тогава написва и първите си стихове на български език. "В Йордания има голяма пустиня. Тогава хората избиваха хиени, за да строят безопасно къщи. Сега там има няма празно място. Пустинята е благодат и в същото време е нещо страшно. Но аз говоря емоционално за пясъка, предпочитам да гледам метафорично на нея", признава поетът.

Той дойде в Бургас заедно с Васил Тосев - единственият българин, посветен за дервиш. "Васко покорява планини и болести. Хората идват при него от километри, търсят спасение", сподели Хайри Хамдан. "Никога не съм писал стихове преди, но по време на медитация излиза нещо навън. Аз виждам енергията в стиховете на Хайри", допълни Васил Тосев.

Стиховете в "Пясъчни ветрове" са писани на български език. Някои от тях са преведени и на арабски. "Аз съм ги превеждал, което не е лесно. Но са минали няколко месеца от написването им на български език, за да може да се отдалеча от текста, да го забравя и да го преведа", обясни пред репортер на "Черноморие" Хайри Хамдан. Поетът бе представен от издателя си Румяна Емануилиду. На премиерата присъстваха и зам.-кметът по култура на Община Бургас Диана Саватева, и Данка Георгиева - директор на "Държавен архив"- Бургас.

Там, откъдето идвам,

луната се къпе в пясък и плаче.

Там, откъдето идвам,

душите на мъртвите се сливат сред вълните

и за Бога емигрират

по посоката на вятъра.

Там откъдето идвам,

почиват костите на двама,

които някога се влюбили,

за да ме има.

Там се връщам в своите сънища,

събирам шрапнели от своите битки,