Калиакра - най-бранената крепост
на народите, обитавали това място.
Крепостта е разположена на площ от 150 000 кв. м. Тя навлиза на цели два километра навътре в морето и единственото място, откъм което може да се достигне по суша е малка част от северната и страна. Това че е обградена от всякъде от морето, в комбинация с факта, че стръмните и брегове са с височина от над седемдесет метра и до днес я правят едно трудно достъпно място. 
Някога тя е давала на обитателите си сигурността на непревземаема земя. Днес крепостта е "превзета" от туристите. Но тук определено по-често ще чуете румънска реч, отколкото роден български език. Откакто границата със северната ни съседка е отворена за свободно преминаване, множество румънци откриват очарованието на скалистите брегове. Дали те се интересуват повече от история, отколкото българите, не зная, но факт е че дори през приятните слънчеви уикенди, българи тук почти не идват. Казват го и възрастните жени, които са изложили за продан красиви карета, шалове, изящни бродирани кърпички и един сувенир, който определено е патент на калиакренските баби - изплетените от пухкава прежда фигурки на котки. Жените обаче са доволни - туристите, от каквато и националност да са, харесват тяхната стока и плащат за нея добри пари.
Първото регистрирано име на крепостта е Теризис. Така са нарекли своя град траките от племето теризи, заселили за пръв път нос Калиакра през IV век пр .н. е. Едва през VI век в архивите крепостта се среща под името Акре. Тези два основни наименования се срещат през времето в различните писмени източници видоизменени: Теристис, Килгра, Триса, Гелакте и др. В историята на крепостта се редуват периоди на разгроми и падения с времена на слава и величие. За Калиакра са водени може би стотици битки. Своето най- голямо могъщество крепостта достига през втората половина на XIV век, когато е превърната в едно от най- важните политически и духовни средища по Черноморското крайбрежие. Разположеното на западния бряг на крепостта пристанище, чиито кейове днес се намират под водата, е посрещало и изпращало кораби от целия свят. Според историческите данни, най-активни са били контактите с търговци от Внеция и Генуа.
През 1393 година Калиакра временно е била завладяна от войските на Баязид. За кратко в нея е успял да се укрепи влашкият войвода Мирчо Стари - до 1417 година, когато крепостта отново пада под османска власт. По време на кръстоносния си поход през 1444 г., временно я освобождава крал Владислав III Ягело, но след съдбовната битка край Варна на 10.11.1444 г., християнската войска е окончателно разгромена и в крепостта е настанен постоянен османски гарнизон. През 1585 г. френският пътешественик Франсоа дьо Пави описва в своите дневници разположения на нос Калиакра подобен на манастир религиозен център на дервишки орден. Датата четвърти февруари 1878 година е регистрирана в архивите като денят, в който Калиакра е била освободена от Първа донска казашка дивизия на руската армия. Мястото фигурира с подробно описание в пътеписите на изследователите Константин Иречек и братята Шкорпил.
До наши дни са добре запазени останки на една голяма част от сградите и съоръженията в крепостта - основите на постройките във външния и вътрешния град (цитаделата), четири църкви, римска баня, няколко кладенеца, подземни помещения, масивните външна, средна и вътрешна крепостни стени, реставрираната кула, величествената крепостна порта. Ако преминете през цялата крепост и достигнете най-южната й част, ще видите параклисът "Свети Никола". Счита се, че в една от пещерите, разположени под крепостта, светецът - покровител на моряците и рибарите е прекарал голяма част от своя живот и пак там е бил погребан. До неотдавна пред входа на пещерата и в района на Калиакра, всяка година се е устройвал голям християнски събор, посветен на свети Никола.
Непосредствено до параклиса, носещ името на светеца се намира "Вратата на четиридесетте девойки". Името и е свързано с тъжната легенда за четиридесет девойки, които османските нашественици се опитали да пленят. За да спасят вярата и честта си, младите момичета сплели в едно косите си и заедно скочили от скалите в бушуващото море. Бездната ги погълнала завинаги, но жестоката им смърт ги превърнала в светици - и до днес местните хора вярват, че душите на тези чисти и непорочни девици бдят над корабите и лодките, преминаващи край опасните скали наоколо.
Голямо земетресение през 1901г. разрушило голяма част от южния бряг на нос Калиакра - около 200 м. Никой не знае какви археологически ценности са потънали в морето тогава заедно със скалната маса. Според историците, проучванията на крепостта тепърва предстоят и е възможно тук и на морското дъно наоколо да бъдат открити множество интересни находки.
Текст и снимки Татяна Байкушева
