Кукери ще гонят злите сили в село Кости Празникът се организира от Общинският музей в Царево.
В Странджа празникът Кукеровден и обрядът Паликош са запазени в автентичен вид в най-древната им форма и се изпълняват без прекъсване в селата Кости и Бродилово от незапомнени времена.
Смята се, че обичаят е пренесен от преселниците от село Пиргополо в село Кости и от село Маджура в село Бродилово през 1913 година. Централното обредно лице е кукерът. Тази роля се изпълнява от другоселец или беден човек, тъй като се смята за срамно младеж да е кукер. Момите отбягват да се задомяват с мъж, който е бил кукер.
Важен момент в началото на празника е "обличането" на кукера. Около тялото му се ушиват овчи кожи. На главата му се поставя кожа от агне или яре, лицето му е открито, но почернено със сажди. На кръста му висят хлопки и звънци с различна големина. Той носи пометаш - дълъг прът с увит в единия край парцал.
Друг важен персонаж е кукерската мома, наричана още кукерица, булка, невеста, която се смята за жена на кукера. Ролите се изпълняват от ергени с миловидни лица, облечени в дрехите на бездетна жена или на жени, чиито деца са измрели. Жената, на която принадлежат тези дрехи, трябва да ги облече веднага след като свърши обичаят, без да ги пере, тя ги носи в продължение на едно денонощие, с надеждата да се сдобие с рожба. Типичен атрибут на момата е бебето, което тя носи на ръце, направено от бухалка за пране-копан или от увито в пелени дърво. Кукерската баба е третият задължителен персонаж.Това обикновено е женен мъж, облечен в дрехи на старица. Бабата носи детето си – най-често котка, в цедилка на гърба си. Тя държи кошница с прежда, а на кръста й са закрепени хурка и вретено. Закичена е с босилек, който дава на жените, за да се лекуват с него.
С главните персонажи се движи най-голямата група от маскирани момци - кюфкарите, които пазят кукерската мома или баба.
Ритуалното обхождане на селото започва от къщата на кмета, където ги гощават с пържени яйца. Кукерите посещават онези стопани, които са ги поканили, не ходят в къщи, където има траур или тежко болен човек. Щом дружината влезе в двора, кукерът потапя пометаша в локва или кал и маже с него стените и нарича: "Сефте и берекет". Кукерският цар ръси жито и вино наоколо и също благославя: ”Колкото зърно,толкова здраве, овце, кози, пилета и прасета.” Стопаните черпят дружината с ракия, дават й сланина, сирене, яйца и пари. Посещението завършва с кукерско хоро под съпровод на гайда и тъпан. Вярва се, че ако майка даде на играещите кукери болно дете, то ще оздравее.
Късно следобед кукерската дружина отива на хорището. На мегдана се подрежда трапеза с топла пита и храна, които царицата е приготвила. Всички хапват от питата, в която е сложена монета. Онзи, в чийто парче е парата, става цар за следващата година. Всяка жена се опитва да вземе троха от питата и да я даде на детето си, за да не боледува от треска.
Кулминационен момент в обичая е обредното заораване и засяване на хорището. Оре Белият кукер. В ралото са впрегнати двама маскирани, зад него вървят царя и царицата. При засяването царят благославя: ”Колкото е пясъкът в морето, толкова да е житото в селото”. Докато царят сее, другите се опитват да го бутнат, за да падне и разсипе семената, та да се изсипе отведнъж плодородието. След като се изорат символично три бразди, царят търкулва крината и по падането й предсказва каква ще бъде годината.
После маскираните скачат върху браздите, търкалят се в изораното, та да наляга житото. Връзват кукера към ралото, събарят го на земята и го теглят с въже. Понякога го събличат и хвърлят кожите му в реката.
Кукерските игри свършват с общо смесено хоро на хорището и с "Паликош". На висок прът в центъра на мегдана се запалва кош, пълен със слама. Около него се играе общо хоро от хората в селото, кукерите и гостите на празника. Когато кошът падне, всички започват да го прескачат за здраве.
Кукеровден се празнува още в село Бродилово, спорадично в Ахтопол, Царево, в селата Лозенец, Синеморец .
Вярва се, че този, който танцува с кукерски костюм, не го ловят магии, здрав е, късметлия и богат през цялата година. Според традиционните вярвания кукерът трябва да е толкова страшен, че като го види злото, да побегне.
