На третия ден на Рождество - почитаме св. Стефан

Стефан е елинизиран евреин, приел християнството и ръкоположен за дякон. Убит с камъни пред стените на Йерусалим през 35 г. (33-36 г.). Основен източник за службата и мъченичеството на свети Стефан са деянията на светите апостоли от Новия завет. Свети Стефан се тачи като първомъченик - великомъченик за вярата, архидякон и един от Седемдесетте апостоли.

Паметта му се почита от Православната църква на 27 декември, а от Католическата - на 26 декември, а на 2 август се възпоменава пренасянето на светите му мощи.

След Христовото разпятие, в Йерусалим числото на вярващите в месията Христос пророкуван за богоизбраните все повече се увеличавало, даже сред еврейските свещеници. Това силно обезпокоило членовете на Синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не успели да противостоят на неговата духовна сила и мъдрост, и в яростта и беса си прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред Синедриона, че уж богохулствал и бил нарушавал Мойсеевия закон. Намерили се и лъжесвидетели, които потвърдили тези клевети.

Повикали Стефан в Синедриона. Вместо да се защитава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: спасението му от тежкото египетско робство; чудодейното му извеждане от пустинята след 40 години скиталчество; даването му на скрижалите със завета; устройването на скинията, а след това и на Соломоновия храм със Светая Светих с кивота; пращането му на пророци и проповедници на Божието слово, които му възвестявали за приближаване идването на Христа; като свети Стефан напомнил на този избран от Бога народ, че нарушавал Божия закон, убивайки пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа.