Пандемията остави своя отпечатък и върху фотографите в Белгия

Янчо Събев е бургазлия. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". За известно време работи като репортер в радио "Дарик" - Бургас.

Повече от 15 години живее в белгийски град Льовен. Там превръща страстта си към фотографията от хоби в професия. В разгара на пандемията той откри своя виртуална изложба.

Тази сфера в кралство Белгия е една от засегнатите, заради пандемията с COVID – 19. Едва наскоро заетите в бранша започнаха да подновяват дейността си.

В момента Белгия е в следващия етап от разхлабването на мерките. От 1-ви юли в страната вече са разрешени културни събития с до 200 зрители.

Броят на установените случаи с корона вирус в страната от началото на пандемията до днес е 61 727, като активните са – 34 889, а оздравелите вече са 17 073.

- Как пострадаха от пандемията фотографите в Белгия?

- Пандемията определено изненада всички ни. В този период (извънредното положение в страната бе въведено на 13-ти март б.а.) политическата ситуация в Белгия бе изключително комплексна. Опитите да се състави федерално правителство не дадоха никакъв резултат. Около 450 дни държавата бе в режим на автопилот. Но парадоксалното в тази история е, че именно корона кризата в някаква степен разреши тази политическа криза. Тя спомогна политиците, притиснати от необходимостта, да загърбят тяснопартийните си интереси, да сближат гледните си точки, да наложат воля и бързо да  сформират  служебно правителство, което да се справи със задаващата се опасност.

Последвалите ограничения и новите правила на работа и социални контакти обаче забавиха оборотите, с които до този момент се движеше икономиката и буквално блокира дейността на голяма част от институциите. Това, което ние преживяхме в по-голяма или по-малка степен се случи и в останалите държави на Общността (Европейския съюз б.а.). Цели сектори от икономиката бяха принудени да спрат да функционират, много други драстично забавиха темп. И това сложи своя отпечатък върху всеки един от нас. У хората се насади едно чувство на несигурност.

Що се отнася за сватбените фотографи в Белгия, а това определено сполетя и колегите ни в България, то откровено мога да споделя, че преживяхме своеобразен шок. Пандемията се случи в периода точно преди да започне сватбения сезон. В месеците април - септември в нашия бранш наситеността на ангажиментите е най-голяма. И тъй като хората трябваше да спазват социална дистанция, а ресторантите бяха затворени, младоженците технически неможеха да проведат своето тържество. Неяснотата кога точно животът ще се нормaлизира приблизително в познатите си измерения допълнително внесе суматоха в и без това сложната обстановка.

Една част от младоженците си избраха дата през втората половина на годината. Други отложиха сватбите си за следващата 2021-ва година. При някои колеги се случи дублиране на датите и невъзможност да се реализира поет вече ангажимент. Аз лично имам само еднa сватба, която изцяло отпадна. Разбира се, всеки се опитва да е конструктивен, да се напасне на ситуацията, да е от полза на клиентите си. При мен има няколко сватбени тържества, които ще се случат на два етапа. Младоженците ще сключат граждански брак в тесен кръг от роднини. Засега този брой е фиксиран на максимум 30 човека. На по-късен етап, в повечето случаи след няколко месеца, се насрочва дата за партито. Младоженците се надяват, че ще могат да поканят по-голям брой гости. С днешна дата това не се позволява. От 8-ми юни ресторанти, кафенета и барове отвориха отново врати, но при все още много строги изисквания за работа при обслужване на клиенти.

Има доста съпътстващи неясноти, несигурност и разочарования. За един full-time сватбен фотограф, който генерира доходи основно от тази си дейност моментната, надявам се, ситуация е крайно тревожна. Онези от колегите, които организират курсове по фотография преминаха на on-line формат на обучение, но не мисля че тази форма се радва на голяма популярност. Моето впечатление е, че само фоторепортерите работещи за новинарските, модни и лайфстайл издания все още имат добро покритие от ангажименти. Аз лично допълвам приходите си с романтични и детски фотосесии. Наскоро снимах щастлива двойка, която очаква бебе.  

- Какви загуби търпят от невъзможността да работят, тези които си изкарват хляба с фотография?  

- Загубите могат да се определят като директни и индиректни. При директните загуби, простичко казано, приходите изведнъж секват. До този момент в календара си отбелязал определен брой ангажименти, които отпадат, защото технически не могат да се случат. Парите, които си очаквал да получиш, не идват при теб. А всеки има разходи, но не всеки спестявания. Такава е истината и тя трябва да се каже открито. Освен това не всеки сватбен фотограф работи на високи тарифи и съответно не генерира големи печалби. Конкуренцията е сериозна в нашия бранш. Много колеги имат изградено солидно портфолио, добри контакти и дори клиентска мрежа. Освен много здрава работа и късмет за това понякога са необходими и доста години. Всеки се намира в различен етап на професионалното си развитие затова има колеги, които избират да работят на по-ниски цени, за да достигнат до определен брой поръчки. Така е в цял свят. 

Що се отнася до индиректните загуби те най-вече се изразяват в невъзможността да инвестираш в бизнеса си. Когато снимаш много сватби, понякога е нормално да подменяш фотокамерата си на всеки две години. Амортизацията го налага. Стандартът е да се работи с два фотоапарата. Към тях трябва да добавим обективите, осветлението, защо не и някой курс на обучение. Винаги има нови неща, които можем да научим.   

Трябва да спомена, че фотографите са също хора, които пътуват доста. Имах късмета да се върна от Мароко няколко дни преди да затворят границите и наложат карантина. През пролетта обаче ми се наложи да анулирам пътуване до Япония. Планирах фотоекспедиция до Етиопия през ноември, която най-вероятно няма да се случи. Подобни пропуснати ползи и възможности могат да се причислят към индиректните щети в резултат на пандемиятa.  

- Как е развита професията фотограф? Печели ли се от фотография в Белгия? Имам предвид, ако снимаш сватби, кръщенета, семейни тържества, ако снимаш арт или пейзажна фотография…

- Професията фотограф, e доста добре представена във всички познати жанрове. Учебните заведения, които предоставят възможността да се изучава фотография тук в Белгия са на много добро ниво, поне такова е моето скромно впечатление. Създадени са и функционират определени механизми посредством които младите творци да могат да се изявяват, да продават своите творби, да сформират творчески групи . Това прави много добро впечатление. Друг е въпросът, че от фотография не се става богат. Но това и не задава смисълa от практикуването и.

- Има ли съсловна организация на сватбените фотографи в Белгия?  

- Да има, но лично аз не виждам много смисъл да членувам в нея. И много други колеги мислят като мен. Ние работим като самонаети и се опитваме да организираме и оптимизираме нашата дейност до възможния максимум. Това е свободна професия, артистична в същността си. Уреждаме отношенията си със клиентите основно с договори, които внасят нужната яснота и предпазват от потенциални проблеми.

По-резонно е да платиш членски внос на някоя европейска или световна асоциация на сватбените фотографи, където имаш възможност да представиш своето портфолио и да осъществиш контакт с  клиенти.

- Кой си позволява да прави изложби? И кои са големите имена в Белгия?

- По принцип, всеки който желае може да направи самостоятелна изложба. Влиза се в контакт с някоя галерия и срещу определена сума ти предоставят период от време в което да покажеш работите си на публиката, Това генерира възможности да продадеш своите творби и да привлечеш внимание.

Има и вариант да те поканят от някоя галерия, да направиш експозиция, ако са сигурни че продажбите ще генерират приход. Общите изложби са също интересна опция. Добра възможност в това отношение предоставят и арт салоните, където в рамките на няколко дни се показват творби на много широк кръг от автори и тук не става дума само за фотография, а за изящно изкуство въобще.

Белгия несъмнено има своите големи автори във фотографията. Тук ще спомена имената на двама от тях - Carl De Keyzer и Harry Gruyaert. Към работите на втория, аз лично, имам особен афинитет. Силно съм привлечен от енергията на цветовете с които той работи, прецизността в перспективата и композицията, не на последно място повествованието, което присъства в кадрите му. Не случайно той е един от "Магнум фотографите", често сравняван с Henri Cartier-Bresson, но в цветната фотография. Повлиян от Harry Gruyaert наскоро започнах да работя по проект, където се опитвам да направя свой прочит на серия от снимки, които той създава през 70-те под името TV Shots. Доста се забавям покрай всичко това, което се случи.