Редом с дискусията с гностиците, свети Ириней засягал въпроси от екзегетически и догматичен характер, и особено въпроси на библейската сотериология
Църквата почита днес свети мънечик Луп, свети Ириней, епископ Лионски (Отдание на Успение Богородично).
От съчиненията на свети Ириней са съхранени фрагменти, до нас са достигнали в цялост само две: "Опровержение и победа над мнимия гносис" или "Против ересите" и "Доказателство за апостолската проповед".
Книгата "Против ересите" представлява полемика с гностиците и Маркион, който по време на епископството на св. Ириней представлявал най-голяма опасност за християнството. В нея св. Ириней доказва, че Старият и Новият представляват едно цяло, свързани от приемствеността на Божието откровение. Бог на двата Завета е един и същ Бог:
"Нито Господ, нито Светия Дух, нито Апостолите, писал той, никога не биха определено и решително нарекли Бог този, който не е Бог" (Против ересите, III, 6,1).
"И този, и другия Завет е създал един и същи Домоуправител - Словото Божие, нашия Господ Иисус Христос, Който е говорил с Авраам и Мойсей, а в последните времена ще ни възвърне свободата и ще умножи от Него произхождащата благодат" (също там, IV, 9,1).
Св. Ириней посочвал също, че Евангелията, на които гностиците се позовават, са написани не от апостолите, а от негови съвременници и че истинската, достоверната традиция, изхождаща от апостолите, е отразена единствено в четирите Евангелия.
Св. Ириней пише:
"Матей издал на езика на иудеите Евангелие по време, когато Петър и Павел в Рим благовестили и основали Църквата. След тяхното отпътуване Марк, ученик и тълкувател на Петър, ни е предал писмено това, което било проповядвано от Петър. И Лука, спътник на Павел, изложил на книга проповядваното от него Евангелие. След това Йоан, ученик на Господа, облягал се на Неговите гърди, също издал Евангелие по време на пребиваването си в Ефес Азийски" (също там, III, 1,1).
Сред апостолите, утвърждавал свети Ириней, нямало избрани, които единствено били посветени в някакво тайно учение. И Петър, и Павел били представители и посланници на Църквата. В Църквата чрез приемството на Преданието се пази и живее евангелското благовестие (също там, III, 13,1).
Дори броят на Евангелията не е случаен - свети Ириней пояснява, че той е свързан с древния символ за завършеност и вселенскост. "Както четирите страни на света, в който живеем, и четирите главни вятъра, така и Църквата е разпръсната по цялата земя, а стълп и утвърждение на Църквата са Евангелието и Духа на живота, затова е редно да има четири стълпа ..., които оживяват хората" (също там, III, 11,8).
Редом с дискусията с гностиците, свети Ириней засягал въпроси от екзегетически и догматичен характер, и особено въпроси на библейската сотериология. В противовес на гностическия дуализъм, той я интерпретирал като изцеление на тварите и приобщаването им към божествения живот. "Първородното Слово низхожда в творение (твар, ц.сл.), т.е. създание (телесно), и се обема от него, и, от друга страна, творението приема Словото и възхожда към Него, възхожда по-високо от ангелите, и става Божий образ и подобие (също там, V, 26,3).
Превод от руски по ""Библиологический словарь" священника Александра Меня, СПб., 2002; източник: http://www.pravoslavieto.com
