Почитаме свети пророк Самуил

Православната църква почита днес свети пророк Самуил.

В онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в град Рама или Ариматея един благочестив човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните бездетството се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали.

Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий, който седял при входа на скинията, я гледал с учудване. Тя била твърде много развълнувана, не произнасяла гласно ни една дума, но устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното извънредно вълнение, Илий си помислил, че тя е пияна, и й казал:

- Как си могла ти в такъв вид да дойдеш в Дома Господен? Излез оттук и отрезви се!

Ана смирено отговорила на първосвещеника:

- Не съм пияна, но изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!

На Илий му станало мъчно, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана и й казал:

- Иди си смиром и Израилевият Бог да изпълни просбата ти!

Ана се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".

***

Родителите твърде много се зарадвали, че си имат вече младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, затова щом Самуил навършил три години, Ана го отнесла в Силом при първосвещеника Илий и му казала:

- Аз съм същата жена, която преди три години молех Бога да ми дарува син. Бог изпълни молбата ми и аз Му отдавам своето дете. Нека то Му служи през цял живот.

И като влязла в храма, Ана поблагодарила на Господа с пламенна молитва:

"Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се силата ми чрез моя Бог! Никой не е тъй свет като Господа и няма твърдина като нашия Бог! Господ умъртвява и съживява. Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха. Той изпълнява молитвата на молещия се и благославя дните на праведника, защото не със своята мощ е силен човек. Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да не се хвали силният със силата си, да не се хвалят богатите с богатството си, но който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа."

След молитвата Ана се върнала у дома, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий. На всеки празник обаче тя ходела в Силом да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий, че синът й е кротък, послушен и ревностно се учил на закона Господен. Радвала се, като видяла младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели служителите на олтара). Илий твърде обикнал доброто и кротко момче и казвал на родителите му: "Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте!" И Бог проявил милост към Ана: дарувал й още три сина и две дъщери.

***

Между това момчето Самуил растяло и било едничка утеха на Илий. Скоро станало явно, че то е угодно Богу, че Бог му е пратил Своята благодат и чрез него ще възвестява Своята воля. Веднъж дванадесетгодишното момче, което спяло всяка нощ в скинията (храма Божи), било пробудено от глас, който го викал. Като мислело, че го вика Илий, то бърже станало и отишло в предверието, гдето първосвещеникът спял при вратите на храма.

- Ти ли ме вика, отче? – казало то на Илий.

- Не, чедо – отговорил той, - аз не съм те викал. Иди си легни!

Но току-що момчето заспало, същият глас отново извикал: "Самуиле, Самуиле!" Момчето станало пак и пак отишло при първосвещеника. Три пъти Самуил бил събуждан и отивал при Илий. Тогава Илий разбрал, че Господ вика момчето и му казал:

- Ако пак чуеш, че те викат, кажи: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!"

Действително Самуил чул четвърти път същия глас и отговорил: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!" И Господ заговорил на Самуил и му възвестил, че ще накаже Илий, загдето той не обуздал синовете си в техните беззакония.

Самуил станал сутринта, отворил вратите на храма, но се боял да обади на първосвещеника това, което Бог му казал за него. Обаче Илий го повикал и поискал да му разкаже всичко. Като чул Господните думи, Илий казал: "Той е Господ, каквото Му е угодно, това ще направи."

Господ благословил Самуил и оттогава често възвестявал чрез него Своята воля. Всички в Израил разбрали, че на момъка почива Духът Господен и го почитали като пророк.

***

Когато Самуил остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил съдии, като се надявал да намери в тях свои помощници. Но синовете му не следвали неговия пример. Те били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, народните старейшини дошли да молят Самуил да им избере цар. Никога дотогава израилтяните не били имали цар. Откак Бог ги извел от Египет, Той Сам ги управлявал чрез избрани мъже, на които откривал Своята воля. Затова желанието на израилтяните било неугодно Бог: "Те не тебе оскърбиха, а Мене – казал Бог на Самуил. – Но ако искат това, постави им цар!" И Господ посочил за цар Саул, син на Кис, виден човек от Вениаминовото коляно.

Случило се, че в това време на Кис се изгубили ослиците. Някой го посъветвал да попита за тях пророк Самуил. При пророка отишъл Саул. Като го видял, Самуил му открил волята Божия и излял на главата му свещен елей в знак, че го помазва за цар. Над Саул слязъл Божия Дух, сърцето му се изменило, той започнал да пророчества и приел с голямо смирение вестта, че ще бъде цар израилски.

Самуил събрал народа и заповядал да хвърлят жребий, кой ще бъде цар. Жребият се паднал на Вениаминовото коляно, а от това коляно – на Саул, Кисовия син, вече посочен от Бога и помазан от Самуил.

Дълго не могли да намерят Саула. Считайки себе си недостоен за великия и труден сан, Саул се скрил. Най-после го намерили и Самуил го представил на народа. Саул бил красив, представителен и от рамената си нагоре по-висок от всички. Целият народ радостно извикал: "Да живее царят!" Някои обаче били недоволни и го презирали, но Саул не искал да знае за тях. След това Саул удържал голяма победа над амонитяните и тогава целият народ му говорел: "Посочи ни тия, които не те искаха за цар! Ние ще ги убием!" Но Саул забранил да ги преследват. Всички обикнали храбрия и великодушен цар.

***

След избиране на царя, Самуил свикал народа и с висок глас му казал:

- Вие пожелахje цар и аз изпълних вашето желание. Аз дълго ви управлявах. Кажета пред Бога: притеснил ли съм някого от вас, обидил ли съм някого, взел ли съм дар от някого? Говорете смело! Ако някой има оплакване против мене, аз съм готов да го удовлетворя и ако нещо съм взел, ще го върна.

Целият народ единодушно отговорил:

- Ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел. Бог е свидетел, че ние сме доволни от тебе!

Самуил дълго наставлявал народа да пази Божиите заповеди и да служи на Господа усърдно:

- Аз никога не ще престана да моля за вас Бога и да ви посочвам истинския път. Служете на Бога истински и той няма да ви остави! Но ако вършите зло, ще загинете заедно с вашия цар!

***

В началото на своето царуване Саул бил изпълнен със смирение и благочестие. Господ го благословил и му дарувал успех в делата му. Но властта развратила царя. Той престанал да се вслушва в добрите съвети на Самуил, нерядко постъпвал дори противно на Божиите повели, станал горд и самонадеян. Тогава Господ отнел от него Своята милост.

Амаликитяните, съседи на израилтяните, прогневили Бога със своите престъпления. Чрез пророк Самуил Господ заповядал на Саул да им обяви война, да убие царя им и да предаде на изтребление всичкото им имущество. Саул удържал победа над амаликитяните, но от корист запазил за себе си по-добрите техни стада. А когато после видял Самуила, казал му, че изпълнил Божията повеля.

- А що значи това блеене на овци и рев на бикове, каквото чувам оттук? – го запитал пророкът.

- Аз запазил по-добрите амаликитски стада, за да ги принеса в жертва Богу – отговорил Саул.

- Не жертви и не всесъжения е искал от тебе Господ, а покорност – възразил Самуил. – Послушанието е по-приятно Нему от жертвоприношението. А непокорството е такъв също грях, както и идолопоклонството.

След това пророкът обявил на Саул, че Господ го е отхвърлил и дава другиму неговия престол. Той бил получил за това откровение от Бога.

Самуил обаче жалел за Саул и често молел Бога да отвърне Своя гняв от него. Но Господ веднъж му казал: "Докога ще плачеш за Саула? Аз го отхвърлих. Вземи елей и иди във Витлеем при Йесей. Един от синовете му ще бъде цар на Израиля. Аз ще ти покажа тоя, когото съм избрал."

Самуил изпълнил Божията повеля, взел съд със свещен елей и отишъл във Витлеем. Като устроил жертвоприношение, той повекал на жертвения обед Йесея, който живеел там, и синовете му.

Като видял най-големия Йесеев син – Елиав, който имал висок ръст и прекрасна външност, Самуил помислил: "Ето, тоя вероятно е избран от Бога!" Но Господ казал на пророка: "Не гледай нито на ръста, нито на красотата му, защото не него съм избрал за цар. Господ не съди така, както съди човек, защото човек вижда само външността, а Господ вижда и сърцето."

Седемте сина на Йесей били един след друг представени на Самуил, но нито един от тях не бил избран от Бога. Тогава Самуил попитал Йесей:

- Всичките ти ли деца са тука?

– Имам още един, най-малкия, който пасе стадото – отговорил Йесей.

- Прати за него! – казал пророкът.

Довели най-малкия син на име Давид, и Господ казал на Самуил: "Това е той, стани и го помажи!" Самуил помазал Давида със свещен елей. От тоя ден и насетне Дух Господен бил върху помазания. Давид, укрепен от Бога, извършил много славни дела: победил враговете на Израиля и по-късно станал цар.

***

След като помазал Давида, Самуил се върнал у дома си в Рама, гдето живял заедно с двама пророци. Славните дале на Давид възбудили завист у Саул, който започнал да го преследва. Но Давид намерил покровителството на Самуил.

Светият пророк Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.

Между това Саул продължил да се отдалечава от Бога и се предавал на злобата и гордостта. Не много преди неговата смърт му се явил умрелият пророк Самуил и му повторил, че Бог отнема от него царството и го предава на Давид.