Стиховете й са публикувани в редица сборници и алманаси
"Поетична събота с..." е новата рубрика на сайт "Черноморие". В нея всяка събота ще представяме на Вас, нашите читатели, български (бургаски) автори чрез техните стихове (разкази, есета откъси от романи и т.н.).
Първият автор, който Ви представихме бе бургаската поетеса Калина Тельянова.
Тази събота ще прекосим половин България, за да стигнем до Луковит, откъдето е поетесата, чиито стихове ще Ви представим. Тя се казва Диляна Колева. Завършила е специалност "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". От 20 години преподава български език и литература на горен курс в родния си град. За нея сякаш е определението, което мнозина намират за клише, че "пише, откакто се помни". Диляна обаче не може и не иска да избяга от това определение. Вдъхновението я "преследва" навсякъде.
Има публикации в литературните сборници - "Стихове на творци от луковитския край "Пътеки" (2002 г.), "Пътеки 2" (2008 г.), Алманах за литература, изкуство и общество "Златна Панега" (кн. 2/2007 г.), сборник "Литературен силует" (2017, 2018 г.), в местния и областния печат.
Тя е участник в редица национални поетични конкурси. Едва ли има автор, който да е толкова награждавам, както е тя.
Само през настоящата година има спечелени няколко призови места. С "Душата на Бог" печели първа награда в конкурса "Ичера - минало, настояще и бъдеще" през 2021 година. Стихотворението "България" й носи трета награда на националния конкурс "Асен Разцветников" също през 2021 година. Стихотворенията й "Гласът на времето" и "Кръг" са наградени с отличието на Националния литературен музей на четвъртия международен конкурс "Есенни щурци" отново през 2021 година.
И въпреки че не живее край морето, то е нейната слабост и я провокира за морските й стихове.
Бургас
(на Павлина Цалева)
Със дъждец ни посрещна Бургас
и звучи песента на морето.
Ято чайки прелита над нас
и се скрива далече в небето.
Дъжд се лее над нощен Бургас
сякаш иска да спре светлините,
със които поглежда към нас
Бургас – градът на мечтите.
С теб на мократа пейка седим
при Часовника, там под звездите.
И се леят по нашите коси
на небесния ангел сълзите.
Със порой ни изпраща Бургас
на раздяла, преди отпътуване,
за да отложи сякаш със час
момента на нашето сбогуване.
***
България
Под слънчевите ласки най-красива,
Българио, красива си дори
когато в дебрите ти самодиви
танцуват под омайните звезди.
Красива си, защото си свободна!
С възторг се взирам в твойте планини,
където във горите неизбродни
за теб са мрели нашите деди.
Реките ти, когато гледам - тръпна.
Във мен бушуват техните вълни.
Със силата им всички сме закърмени –
в кръвта историята ни шуми.
Свободни сме, защото си свободна!
Щастливи сме, че има те и днес!
Българио, родино плодородна,
страна със име, минало и чест!
***
Асоциации
Гъсти облаци като къдели
плуват по небето пълзешком.
Плъзнали са вече две недели –
мълчаливо търсят своя дом.
А пък формите им – чудновати –
сякаш са от смешен сериал :
две глави уж голи, а брадати;
светла пита пресен кашкавал;
счупена каляска и ветрило;
сивкав, поолющен гардероб;
пребледняло, рошаво плашило;
и един самотен, бял микроб;
тъмна лодка; сиво-бяла роза;
няколко треперещи брези...
И сред тази мълчалива проза
рукват в миг небесните сълзи.
