Сигурно ще ми липсва академичната атмосфера, но на младите хора трябва да се дава път, категорична е проф. Магдалена Миткова. Снимка Авторът

Сигурно ще ми липсва академичната атмосфера, но на младите хора трябва да се дава път, категорична е проф. Магдалена Миткова. Снимка Авторът

Проф. д-р инж. химик Магдалена Миткова е родена в град Бургас. Средното си образование получава в Немска езикова гимназия "Гьоте", а висшето образование във ВХТИ "Проф. д-р Асен Златаров“ по специалност „Технология на основния органичен синтез и горивата“. 

Професионалният й път е свързан с родния й град и университета, където започва работа като асистент. Развитието й преминава през ръководител на катедра, заместник-ректор, а от 16-ти юни 2015 година до 14-ти юни 2023 година е ректор на  университет „Проф. д-р Асен Златаров“.

На провелото се тогава Отчетно изборно събрание за ректор на университета бе избран проф. Христо Бозов. Той ще встъпи в длъжност на 29-ти юни. До тогава университетът се ръководи от проф. Миткова.

- Проф. Миткова остават Ви броени дни като ректор на университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Каква е равносметката за осемте години на Вашето управление?

- За осем години се случиха интересни неща в университета. Най-значимото от тях е построяването на сградата на Медицинския корпус, казвам корпус, защото тук се помещават и Факултета по обществено здраве и здравни грижи и Медицинския факултет, акредитацията на специалност „Медицина“ и започването на обучението на студенти по тази специалност.

Същевременно в университета вървяха всички останали акредитации на специалностите. Всички те повишиха своите акредитационни оценки. И университетът върви нагоре. Има перспектива за развитието му.

- Какви медицински кадри се обучават в университета?

- Ако започнем от Факултета по обществено здраве и здравни грижи, в него се обучават студенти по специалностите „Медицинска сестра“, „Акушерка“, „Лекарски асистент“ и специалистите по здравен мениджмънт.

В Медицинския факултет се обучават студенти по специалността „Медицина“.

- Достатъчно ли са бройките, с които разполага университета и тези бъдещи медици ще успеят ли, след като завършат, да покрият недостига на здравни кадри? Защото се оказа по време на пандемията, че точно в този сектор има голяма пробойна?

- Не мода да кажа дали нашите специалисти ще покрият всички нужди на Бургас и региона. Първият випуск лекарски асистенти ще излезе след една година. Ще излязат от университета и бъдещите акушерки. Имаме дългогодишен опит в обучението на медицински сестри. Всяка година завършват по 25 медицински сестри и те си намират работа. Те работят и още, докато са студенти.

Нашият регион има сериозна нужда от увеличаване на бройката на студентите по специалност „Медицинска сестра“ и изобщо на бройките за специалисти по здравни грижи. На последната комисия, която беше тук за акредитация на специалностите, ние заявихме увеличен брой студенти, които можем да обучаваме.

По отношение на медицината ние имаме капацитет от 300 бройки, което означава, че можем да обучаваме по 50 студенти за лекари всяка година. Оценката ни от 8.1 предполага, че можем да обучаваме бъдещи медици и в платена форма на обучение, както и чуждестранни студенти. Но имаме амбицията да увеличим капацитета през годините, защото нуждата от лекари е много сериозна. В Бургас има четири големи болници, които имат нужда, не само от здравни специалисти, но и от лекари. Ще се строи и детската болница, където също ще има нужда от лекари. Там младите медици биха могли да се грижат прекрасно за малките пациенти.

- На територията на Бургас и областта има държавна болница, няколко общински болници, частни болници, ДКЦ-та. Каква е връзката между университета и тези здравни заведения? Те помагат ли Ви в обучаването на студентите и най-вече при стажовете, които те трябва да правят?

- Да, помагат ни. Имаме сключен договор с всички болници, които имат право да обучават нашите студенти. Вече имаме асистенти от тези здравни заведения, които преподават при нас.

- Вие сте химик, но през последните години работихте усилено за разкриването и утвърждаването на Медицинския факултет. На заден план ли останаха химико-физичните дисциплини в университета, защото преди да стане университет той беше Висш химико-технологичен институт?

- В никакъв случай не мога да загърбя първата си любов химията и винаги съм помагала на колегите от нашата специалност. Химичните технологии в момента са в една катедра и там има много сериозен потенциал и за обучение на чуждестранни студенти. Въпрос на време е да започне това обучение.

Много сериозно се развиха и катедрите „Екология“, и „Химия“, където се обучават еколозите и преподавателите по химия.

В Техническия факултет силните ни специалности са свързани с компютърните системи и технологии, софтуерно инженерство, електроника и електротехника. Всички те получиха своята акредитационна оценка. Така че грижейки се за медицинските специалности, академичното ръководство в никакъв случай не е загърбило останалите технически специалности.

Да не говорим, че във Факултета по обществено здраве и здравни грижи са нашите колеги – педагози, икономисти, които също обучават много студенти.

- Какво беше най-голямото предизвикателство пред Вас по време на двата Ви мандата като ректор на университета? С какво Ви беше най-трудно да се справите и все пак го преодоляхте?

- Най-трудна беше акредитацията, създаването и утвърждаването на Медицинския факултет. Защото създаването му стана с решение на Народното събрание и когато депутатите гласуваха решението, в тази сграда прозвуча „Одата на радостта“. Това беше най-голямото предизвикателство. Следващото беше акредитация на специалността „Медицина“. Всички тези акредитации, не само на медицинските специалности, но и на всички останали, за мен са предизвикателство. Изпитвам морално удовлетворена, след като те минат. Ставам емоционално зависима от това, което става в университета, защото преживявам всичко.

- Вашият наследник на ректорския стол е лекар. Какво очаквате от него по време на мандата му и той ще продължи ли започнатото от Вас?

- Той заложи в своята програма разкриване на нов факултет по фармация. Трудно ще бъде, но съм сигурна, че пак ще звучи „Одата на радостта“, когато това стане. Това са трудни стъпки. Фармацията е специалност, която ще помогне много и на другите два факултета – и на природния, и на техническия, защото във фармацията има много химия. Преподавателите ще бъдат заети в тази област. Новата сграда, за която мечтаехме и в която ще бъде библиотеката и новия факултет, също ще бъде предизвикателство за проф. Бозов. Но аз съм уверена, че той ще се грижи за целия университет, нищо че е лекар. Очаквам от него да се погрижи и за химици, за икономисти, за педагози, така какво аз, нищо че съм химик, се погрижих и за медиците, и за всички останали.

- Излизате в заслужен отпуск…

- Да навършвам пенсионна възраст, 68 години. Като професор мога спокойно да се пенсионирам, въпреки че съм имала тази възможност отдавна, но смятам, че не беше морално като ректор да се пенсионирам. Сега се пенсионирам, ще си почивам и ще се отдам на всички дейности, които преди това съм загърбвала. Имам толкова непрочетени книги, толкова неизгледани филми, толкова екскурзии, на които не съм отишла и внимание към семейството ми.

- Да разбираме ли, че ще загърбите преподаването?

- Декларирала съм, че ако в катедрата имат необходимост от мен да прочета някоя лекция, да заместя някого, винаги ще помогна, но смятам, че младите колеги трябва да поемат своя път – да водят упражнения и лекции. Предоставила съм всички материали и се надявам те достойно да поемат пътя на академични преподаватели. На младите хора трябва да се дава път.

- Какво ще Ви липсва от университета?

- Сигурно ще ми липсва академичната атмосфера, но аз съм им казала, че ще идвам от време-на време да ги виждам, да пием кафе. Ще ми липсват емоционално, но се надявам да покривам тази емоционалност с посещението си при колегите.