Тепърва ще виждаме резултатите от тази дълга социална изолация и онлайн обучения, споделя психологът Елена Дросева. Снимка Личен архив
Елена Дросева е магистър по психологично консултиране и бакалавър по психология. Тя е асоцииран член в Асоциация "Българско психоаналитично пространство", със собствено формиране в психоанализа. През 2013 г. основава и управлява Център за психологична подкрепа "Различното място". Помага на родители и деца с увреждания. Работи с родители на деца със специални образователни потребности. От шест години практикува психоаналитична работа с бременни жени, занимава се с бебета и техните родители при различни психосоматични прояви.
- Вече повече от година темата за коронавируса е неизменна част от нашето ежедневие. По какъв начин и доколко тя е навлязла и в света на децата? „Новото нормално” променило ли е по някакъв начин техния мироглед, повлияло ли е на игрите и заниманията им?
- Разбира се, че темата за коронавируса е част от ежедневието на децата. Всички мерки, които се налага да спазваме – изолация, носене на маски, дезинфекциране на ръцете, се изискват и от малките. Това само по себе си не е чак такъв проблем. Когато на децата им се обяснява, защо се налага всичко това, те разбират и го правят. Много често темата за пандемията влиза и в детските игри. Куклите и играчките боледуват от коронавирус, например. Фактът, че подобни сценарии се появяват в игрите, показва, че децата търсят своите методи за преработка на реалността. В тези случаи родителите не трябва да се притесняват, а напротив – те може да се включат в играта на децата си и така да намерят начин да обсъждат случващото се, да споделят чувствата си, притесненията си с тях. Важно е с децата да се говори.
- Как се отразява онлайн обучението и социалната изолация на децата в различните възрасти?
- Социалната изолация се отразява по различен начин при различните възрастови групи. При децата, посещаващи детска градина, се наблюдават различни проявления – повишена тревожност, изразена често в агресивни прояви, нарушения в съня, апатия. Да не забравяме, че онлайн обучението на тези деца е почти невъзможно, защото концентрацията и вниманието им на тази възраст е по-краткотрайно.
В училищна възраст децата приемат по различен начин онлайн обучението. Това зависи много и от начина на преподаване и организиране на учебния процес. Някои учители успяват да задържат вниманието и интереса на учениците си, а за други това е много трудно. Доказано е, че децата губят интерес към учебния процес бързо, разсейват се с различни странични занимания като компютърни игри и други по-интересни за тях неща у дома.
Много от учениците в гимназиален етап приемат онлайн обучението като ваканция. Те изключително трудно могат да бъдат мотивирани да влизат в часовете, да си включват камерите и да взимат участие в учебния процес. Да не забравяме, че има и много деца от по-малките населени места, където онлайн обучението е практически невъзможно, поради липсата на интернет и компютри.
Тази тема е много обширна и многопластова. Тепърва ще виждаме резултатите от тази дълга социална изолация и онлайн обучение.
Има и една друга група деца, които не трябва да пренебрегваме – тези със специални образователни потребности, при които онлайн обучението също е почти невъзможно. Специалистите, които работят с тях, полагат огромни усилия да измислят различни методи за работа от разстояние, с надеждата, че няма да се стигне до регрес в постигнатите до момента резултати.
- Заради това, че вече втора година основната тема в света е пандемията от коронавирус, наблюдава ли се повишена тревожност при децата? Какви са Вашите наблюдения като психолог?
- Да, при по-дълга социална изолация у много деца се наблюдава повишена тревожност. Но все пак е важно да отчетем и субективния фактор. Както при възрастните, така и при подрастващите способностите за преработка на тази тревожност са различни. Зависи от самия човек. Тук важна роля играят и самите родители. Има възрастни, които са много тревожни и с поведението си влияят на децата. Такива хора постоянно говорят за това колко заболели има, колко са смъртните случаи, спират да излизат навън, не пускат и децата си, ограничават до минимум социалните контакти. Има деца, които дълго време не посещават детска градина или училище, точно поради силното притеснение на родителите си. Естествено е тези деца да бъдат по-тревожни. Но има и родители, които въпреки притесненията си, осигуряват на децата социални контакти, игри на открито, и разнообразни занимания.
- Къде е границата? Какъв съвет можете да дадете на родителите, така че да не стресират допълнително децата си?
- Много е важно да не забравяме, че децата имат нужда от контакт с връстници. Колкото и забавни игри и занимания да измислят мама и татко у дома, те не могат да заместят този вид общуване. Добре е родителите да намират начин да включват децата си в групови занимания присъствено. Нека да подкрепят по-големите да излизат навън, да се разхождат, да се виждат с приятели. Разбира се в рамките на разумно и като се спазват мерките за безопасност. Аз като специалист наблюдавам интересна тенденция: след няколкоседмична изолация някои деца и младежи не желаят да излизат навън и да се срещат с приятелите си, а преди това са били доста общителни.
- Какви други промени в поведението на децата, с които общувате, Ви правят впечатление?
- Това, което наблюдавам в моята практика при деца на различна възраст, е появата на симптоми като често миене на ръцете, трудна концентрация, неустойчиво внимание, апатия. Появяват се конфликти в семейството. Те са най-често между майката и детето, тъй като на нея се пада отговорността да следи как върви учебният процес. Още по-сложно става положението, когато в семейството има две или повече деца, които се обучават онлайн, а майката и бащата трябва да работят от вкъщи. Обстановката, в която ни се налага да живеем вече повече от година, е много сложна за всички. Надявам се, че със затоплянето на времето и разхлабването на мерките децата ще имат повече възможности да се включват в разнообразни и полезни за тях занимания, а родителите им ще могат да си вземат глътка въздух.