Поне три пъти!

Този разказ ще бъде за приснопаметния митрополит Йоаникий. За него може да се говори много, но аз ще разкажа две кратки истории, за да припомня две от най-характерните му черти – силната вяра в Бога и дипломатичния му характер.

Дядо Йоаникий ме поведе за ръка в тайнството на Свещенството и ми разкри пътя на просвещението. По време на светата Литургия за ръкоположението ми за свещеник, коленичил пред престола, той сложи ръце на главата ми и прошепна наставлението си като завет, който следва да спазвам до края на дните си…

Службата следваше обичайното си русло. Дойде моят ред да прекадя като новоръкоположен. Поднесох кадилницата за благословение пред дядо Йоаникий, той благослови: „Благословен е нашият Бог, всякога, сега винаги и во-веки веков. Амин.“

Започнах да кадя около престола и докато произнасях думите на молитвата, една мисъл пробягна през главата ми: „по колко пъти следва да прекадя всяка страна на престола?“ Докато кадях „дзън, дзън“, „дзън, дзън дзън“, обикалях престола от всички страни, но все още въпросът в главата ми се смесваше с молитвата, получих отговор от дядото: „поне три пъти, отец Стелияне, поне три пъти, на всяка страна, поне три пъти!“.

Сърцето ми се изпълни с радост и мир! Господ винаги дава отговор на въпросите, които ни вълнуват, когато е нужно, стига да имаме уши да чуем и да изпълним напътствията му!

Дипломация

Молитвата ни отнасяше на крилете си в Царството на Бога или по-скоро Спасителят снизхождаше призоваван от общата молитва по време на светата празнична Литургия за празника на св. св. Константин и Елена. Докато се възнасяха молитвите времето губеше силата си – всичко спираше да се движи и се превръщаше в мир и покой... Службата привърши около обяд и въпреки четирите часа накрак не усещах никаква умора. Времето изтече като миг. Като съблякох одеждите си, дядо Владика ме хвана под ръка и тихо ми прошепна на ухо:

- Отче Стелияне, когато бях млад епископ, митрополит беше дядо Никодим, вечна му памет. Та той ме извика един ден и ми разказа историята на дядо Гервасий:

- Дядо Никодиме, нали знаеш, че съм родом от Габрово?- попитал владиката Гервасий.

- Да, Владико - смирено му отвърнал той, продължи разказа дядо Йоаникий, не знаейки на къде ще го отведе разговорът.

- Чувал ли си, някои казват, че габровци са много свидливи?

- А, сега де. Де го чукаш, де се пука - помислил дядо Никодим, и веднага смрънкал, че не е чувал подобно нещо.

Дядо Гервасий погледнал дядо Никодим и му казал:

- Дядо Никодиме, туй нещо е лъжа!

- Кое е лъжа? - помислил си дядо Никодим, това, че не зная за габровци, че са свидливи или, че габровци наистина са свидливи?

- Свидливите са севлиевци - продължи дядо Гервасий - те ни пуснаха този слух…

- Веднага се съгласих, без никак да противореча, въпреки, че си познавах Владиката, продължил дядо Никодим!

Докато ми разказваше тази история, дядо Йоаникий се усмихваше и ме гледаше с благия си поглед, който говореше многозначително.

И аз му отвърнах:

- Брей, дядо, не знаех, горките габровци, толкова време да носят тая тегоба и си мислех „каквото и да каже началникът – все е прав!“

Веднага след това предложих на дядото да прочета след причастните молитви, докато той уморен почиваше облегнат на стола в олтара. Като стигнах до молитвите за събличане стареца призова миряните пред царските двери и по обичая, събличайки се започна да поставя дрехите за благословия върху пасомите. Те с наведени глави очакваха владишките одежди, да се докоснат до тях, за да приемат Божията благодат снизходила над митрополита по време на богослужението, та дано се излекува всеки от споходилите го тегоби и недъзи, така както по времето на Христос хората се тълпяха да докоснат поне края на дрехата Му.

***

Това са на кратко две истории от торбичката със спомени, които мисля, всеки скътва през живота си, ако има възможност да се срещне с някой достоен човек. Дано тези кратки слова да са от полза за всеки, който чете тия думи. Такъв беше Сливенският митрополит Йоаникий!

Бог да прости и упокои дядо Йоаникий, вечна и блажена да е паметта му! Амин.

Автор свещеник Стелиян Кунев

П.С. Сливенският митрополит Йоаникий напусна този свят на 9-ти януари, два месеца преди да навърши 85 години