Светослав Михайлов: Моето място е тук

- Не, това няма нищо общо с решението ми да се занимавам с музика. От малък имах усещане за ритъм и исках да свиря на пиано. Родителите ми купиха пиано и така започна всичко. Те винаги са откликвали на всичките ми желания, свързани с музиката. След като започнах да свиря на пиано, го смених с кларинет, после свирих на валдхорна и след това на китара. Налагало ми се е да свиря и на тромпет. Всички инструменти, от които съм имал нужда са ми ги купували. Това е важна за едно дете, което иска да се занимава с музика.

- Най-много съм благодарен на родителите ми, защото са ми дали възможността да се занимавам с музика. Професионално най-много съм благодарен на моя преподавател по валдхорна Тодор Тодоров, който за жалост не е между живите. Много е важно музикантът да е интелигентен към музиката, която свири. Не е достатъчно само да свири определен брой часове и да го прави механично. Преподавателят ми ми помогна много и то във времето, когато исках да свиря на кирата. Тогава той ме защити, защото по онова време бяха забранени рокаджийските групи. Имах проблеми в училище, че носех музикални списания, че слушах KISS и че съм харесвал AC/DC, викаха ме при директора заради тези неща. За да разбирам музиката по този начин, го дължа на моя учител.

- На 23 години, когато завърших Музикалната академия. При мен нещата се развиха по много странен начин. Когато влязох да уча в академията, колкото и нескромно да звучи, бях приет първи сред всички в тази специалност. Така отидох и при най-добрия професор по валдхорна. Той вземаше по един ученик на година. Този професор е много добър валдхорнист, но е много слаб педагог. С него не можахме да се разберем още първата година и тогава реших, че ще завърша тази специалност, но няма да се свиря на този инструмент. Тогава повече наблегнах на китарата. След като завърших академията, май сформирахме "Фанданго", а през юли ми беше държавният изпит.

- Отговорът е клиширан, но е верен - несходство в характерите. Христо беше човек, който не осъзнаваше, че работи с група, а ние бяхме група. Ние бяхме петима души. Всеки има идея и си казва мнението. А той страдаше от мания за величие. Всичко при него беше: Аз, Аз. Това нещо в един момент започна много да ни дразни. От друга страна имах парчета, които не се вписваха в концепцията на "Фанданго". В един момент нещата назряха и се стигна до там, че трябваше да се разделим. Оказа се, че и другите са мислили така.

- Ние четиримата се отделихме и създадохме G.R.A.S. Сметнахме, че е по-коректно да оставим името "Фанданго" на Христо. От януари 2005 година сме заедно.

- По-точно три албума в рамките на пет години т.е. двата албума на G.R.A.S. и албума на Стефка, който направихме през 2010 година. И тогава разбраме, че няма смисъл да се изразходва толкова много енергия, защото трудно стигаш до пазара и медиите, ако не си с голям лейбъл. Да, правим по няколко парчета на година. Има доста, които не са виждали бял свят. Имаме други ангажименти, продължаваме за се заниваме и с други неща и така.

- Честно казано това не е толкова сложно, все едно да имаш две фирми. Не е сложно, когато знаеш, какво правиш. Ние четиримата от G.R.A.S. сме и в "Горещ пясък". Разликата между едната и другата група е малка. Да, "Горещ пясък" е по-голяма група - в нея сме седем човека. Освен нас четиримата, това са и Росен Сеновски, който е бил във "Фанданго", с Ясен Димитров сме работили много години заедно, Вальо Чанев е най-големият в групата и знае, за какво става въпрос. Не е трудно, нещата се съчетават.

Двете групи имат различен образ тъй като "Горещ пясък" е общинска група и тя трябва да обслужва интересите на обществото, докато в G.R.A.S. можем да правим, каквото си искаме.

- Аз съм в групата от 1998 година. Когато се запознахме със Стефан Диомов, той ме покани да направим едни записи и оттогава съм в групата досега, което прави 19 години. За мен тези години минаха много бързо. И в "Горещ пясък" сме минали през много трудности, имало е много неясноти - ще я имали групата или не. За един музикант това са сложни неща да не знаеш дали след едно опроделено време си тръгваш или оставаш. Но, слава Богу, през последните години нещата са ясни и канализирани. Знаем, какво се иска от нас и ние го правим. И нямаме никакви проблеми с нашия работодател Община Бургас.

- Това стана още преди Диомов да се пенсионира. Диомов в моите очи намери човека, който да ръководи групата. Това беше договорка между нас и тя се случи.

- Никога не ми е било трудно. Аз съм човек, който държи на определени неща и още в самото начало си паснахме с Диомов заради това. Той видя, че дори той да не присъства на репетиция нещата се получават.

Може би, ако влязат нови хора и трябва да си напасваме и с тях може и да има известно затруднение, но иначе всичко е наред.

- Да, музикант къща храни. Не знам откъде дошъл този израз, но откакто се занимавам с музика успявам. Много е важно, когато работата ти е твое хоби и успееш да минеш през кризисния период и вярваш, че нещата ще се случат те се случват.

- Обсъждали сме семейно такъв вариант, с групата сме говорили за това, но мисля че нашето място е тук. Може би човек изтърва момента. Ако е трябвало да го направим, сме изтървали момента. Навсякъде хората имат проблеми. Навсякъде има криви и щастливи хора. Важно е, ти къде се чувстваш добре. Смятам, че нашето място е тук. Поне моето със сигурност.

- Няма благотворителна кауза на която да сме отказали. За амного работи го правим. На времето са ме лъгали хора, които обикаляха по къщите с едни папки и твърдяха, че събират пари за болни деца. Давал съм пари и съм разбирал, че е било лъжа и то точно в трудните времена, в които нямахме възможности. Една жена така ме излъга и аз разбрах това.

След това различни хора са се свързвали с нас и са искали помощ. Казвам, че пари няма да дам, но ще свиря за каузата. И ако тези хора са мошеници сме ги хващали.