Всяка партия следва да се явява сама. Всяко обединени е с цел печелене на гласове, но пък води до безпринципност, смята областният координатор на ИТН - Бургас Тодор Иванов. Снимка Авторът

Всяка партия следва да се явява сама. Всяко обединени е с цел печелене на гласове, но пък води до безпринципност, смята областният координатор на ИТН - Бургас Тодор Иванов. Снимка Авторът

Тодор Иванов е роден в Бургас. Завършил е бургаската природо-математическа гимназия "Акад. Никола Обрешков". Има диплом за завършено висше образование в Техническия университет в София. Завършил е и Българско училище за политици "Коста Паница". Бивш зам.-областен управител.

Тодор Иванов е областен координатор на партия "Има такъв народ" от създаването й.

- Влизате в тази предизборна кампания с подписка за национален референдум с искане за свикване на Велико народно събрание, което да гласува промени в Конституцията за преминаване от парламентарна в президентска република. Как ще вплетете подписката в кампанията за 49-то Народно събрание?

- Подписката за референдума започна на 25-ти януари в един от последните дни на 48-то Народно събрание. Не виждам да има нещо общо с кампанията за предстоящите извънредни избори, защото тя е 30 дни, а събирането на подписката за референдума – 90 дни. Да, ще използваме посланията от референдума за предизборната кампания и ще се опитаме да съберем подписите, за да минем чертата и да бъдем гарант, че желанията на гражданите ще бъде изпълнени. Референдумът ще бъде успешен, ако се съберат 400 000 подписа, защото до момента нямаме нито един успешен референдум.

- Имате ли краен срок за събиране на подписите и входирането им в деловодството на парламента?

- По закон подписката се събира 90 дни. Тя започна в края на януари и трябва да приключи в края на април, така че да може да я внесем в един работещ парламент.

- Търсен ли бе моментът за започване на подписката за референдум предвид това, че не бяхте част от 48-то Народно събрание и в последните месеци сте извън „светлината на прожекторите“?

- Знаехме, че трябва да се извъртят мандатите и след като изминат тези 90 дни да можем да вкараме подписката в работещо Народно събрание.

Например подписката на „Възраждане“ е стартирала на 10-ти януари и аз не знам какъв прецедент ще създаде това, защото техния срок ще изтече в момент, когато сигурно все още няма да има работещ парламент. Тогава ще трябва да се произнесе или Конституционния съд, или орган, който отговаря за това. За да стане ясно дали ще има изключение. Ако има такова, това означава, че срокът им за събиране на подписи ще се удължи повече от 90 дни, което би било в ущърб на други инициативни комитети с искане за свикване на референдум.

- През последните почти две години на практика президентът Румен Радев управлява чрез служебни кабинети. Смятате ли, че свикване на Велико Народно събрание и промяна на конституцията с превес на ролята на президента може да реши парламентарната криза, в която е страната?

- При всички положения, ако част от правата на Народното събрание се прехвърлят към правомощията на президента, тогава Народното събрание ще действа единствено като законодателен орган и няма да може да излъчва правителство, което се оказва мисия невъзможно последните няколко парламента, с малко изключение.

Нашето виждане и нашата вяра е, че с една промяна във формата на държавното управление ще има ясно разделение между властите, визираме законодателна и изпълнителна власт и изпълнителната власт няма да бъде функция на законодателната, както е в момента. Ако се стигне до Велико Народно събрание и се приеме решение да се промени формата на управление, ще излезем от парламентарната криза, защото Народното събрание ще си изпълнява четиригодишния мандат.

- Тогава какъв е смисълът да избираме депутатите в Народното събрание, след като правителството ще бъде назначавано от президента и парламентът няма да има абсолютно никаква контролна функция т.е. не може да отзовава министри, не може да иска оставки?

- Напротив, може. Последният пример е отпреди няколко месеца във Франция, която е полу парламентарна република, когато правителството оцеля след вот на недоверие в Народното събрание.

Пак се връщаме у нас, имаме законодателна и изпълнителна власт и в тази връзка Народното събрание кове законите, и ще упражнява контрол върху правителство без да се налага да се съставят безпринципни коалиции. Както видяхме последните народни събрания, парламентът е фрагментиран и се стигна до безпринципни коалиции.

- Вие сте единствената партия в най-новата ни история, която успя за отрицателно време след учредяването си да влезе в три последователни парламента и да се срине за около година. Как си обяснявате това?

- В последните 34 години от новата ни история българите все търсят спасител. Такъв пример беше и появяването на Симеон Сакскобургготски, който каза „Братя, вервайте ми и аз ще ви оправя за 800 дни“. И хората търсеха спасител. И тогава той управлява сам един мандат, след това в тройна коалиция. Явно българският народ очаква да види спасител, който ще „го оправи“, но това няма как да стане.

- Когато се „появихте“ на политическата сцена хората припознаха във Вас партията на промяната. След два последователни избора обаче, бяхте изместени от новия проект „Продължаваме промяната“. Защо не успяхте да запазите подкрепата и доверието, което Ви гласуваха избирателите?

- До известна степен отговорът на предишния въпрос дава отговор и на този. В първото служебно правителство на Румен Радев участваха съучредителите на „Продължаваме промяната“. На тях им се даваше широка медийна изява. С два-три лозунга, които се повтаряха те успяха да станат симпатични на хората и малко по-малко успяха да изместят фокуса от нашата партия към тях. Това стана не и без съдействието на Румен Радев, той само си призна и дори използва едно нелицеприятно определение. Стана ясно, че техният проект е бил бутан да заеме и нашето място. Както виждаме и при тях започна да пада доверието и започнаха да излизат доказателства, ще използвам думите на Румен Радев, „шарлантании“.

- Участието Ви в четворната коалиция с „Продължаваме промяната“, с „БСП за България“ и „Демократична България – Обединение“ можеше ли да продължи по-дълго и малкото време във властта успя ли да повлияе на политиката, която водите?

- След обвиненията към нашата партия и по-специално към Слави Трифонов, че сме провалили два парламента, не знам как точно сме го направили, той обеща, че ще направи всичко възможно да има работещо правителство, но с едно уточнение. Да, ние се съгласихме да участваме в такова широко коалиционно правителство, каквото до този момент не е имало. Събраха се леви с десни партии и без нас правителство нямаше как да се случи. Бяха наговорени много неща, които обаче в последствие бяха пренебрегнати.

Преди няколко дни гледах участие на Андрей Райчев, който обясни, че Кирил Петков и Асен Василев не харесват Слави Трифонов, защото е ниска топка. Давали са си вид, че всичко е наред, но след това много от нашите министри бяха бламирани, нашият глас не беше чуван. И Слави няколко пъти ги предупреди, че така не може да продължава включително и проблема със Северна Македония, за която той предупреждаваше и отнесе много подигравки след това. Сега се разбра, че е бил прав. За много неща нашата партия предупреждаваше коалиционните партньори. Те си имаха тяхна външна и вътрешна политика, изземаха функции. Искахме да продължим да работим, но се видя, че няма как да се случи това.

- Ако вие не бяхте напуснали коалицията, щеше ли да се стигне до вот на недоверие към кабинета на Кирил Петков, иницииран от ГЕРБ?

- Дали би могло да бъде внесен назад този вот на недоверие, ние няма как да знаем. Такъв вот може да се внесе 6 месеца след работата на кабинета.

- Т.е. нямаше взаимодействие между вас и тях?

- В никакъв случай. Вот на недоверие се е внасял много пъти независимо дали вносителите са си подсигурили мнозинство или не. Това е начин за изразиш позицията на своята партия.

- Вие се явявате самостоятелно на избори. Очертава се този път в национален план да има нови коалиции. Коя форма на явяване смятате, че е по-печеливша?

- Всяка партия следва да се явява сама. Всяко обединени е с цел печелене на гласове, но пък води до безпринципност. В политиката две и две не винаги прави четири. И това го видяхме в някои националистически партии, които като се явиха заедно постигнаха по-нисък резултат.

Не мога да прогнозирам какъв ще е резултатът от съвместното явяването на тези две партии („Продължаваме промяната“ и „Демократична България – Обединение“ б.а.). Те все още преговарят и дори имам подозрение, че може и да не се разберат.

В последното Народно събрание може би две или три партии участват самостоятелно, другите са в коалиции.

- Обикновено партиите дават заявка, какво ще свършат в парламента, след изборите и нещата се променят, когато стане ясно кой влиза в Народното събрание и колко свои депутати ще има. С каква заявка се явява ИТН на тези избори?

- Нашата партия не е конвенционална. Тя се появи в резултат на неуспешния референдум, след като Народното събрание отказа да се съобрази с волята на 2,5 млн. български граждани. Целите ни остават същите – мажоритарен избор, за който бяхме обвинявани, че сме го забравили, но трябваше да мине преброяването.

- Въпреки че до началото на кампанията има около месец, партиите са наясно с водачите и подредбата на листите. Ще има ли промени при Вас или ще преповторите листата от миналата есен?

- Не мога да отговоря на този въпрос. В момента тече процес за регистрация на партиите за участието в изборите. При нас има демократични процедури по номиниране и тогава ще стане ясно.