Туроператори газиха река в екстремен тур в Странджа

В приключението се спуснаха и участниците в 9-то издание на туристическото изложение "Вашата ваканция", което се проведе в Бургас. Туроператори и журналисти се включиха в приключенския тур, организиран в рамките на борсата и реализиран по проекта "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България", финансиран по оперативна програма "Регионално развитие".

 

Първата спирка на групата от близо 40 ентусиасти, бе информационния посетителски център на природен парк "Странджа", който се намира в град Малко Търново. В центъра посетителят може отблизо да се запознае с природното богатство на парка. Там могат да бъдат видяни почва, която се съхранява в стъкленици и се стигне до животните обитаващи парка, та дори и красивите покривки изплетени на една кука от местни жени. Всички тези неща обаче са представени по особено атрактивен за посетителят начин. Крякането на жабите например може да бъде чуто, не в близкия гьол, а от малка кутия в която са записани звуците, които издават тези земноводни. А ако искате да премерите силите си и да видите до колко сте издръжливи, може да го направите по следния начин - на велоергометър, свързан с табло, на което са отбелязани най-бързите и най-бавно движещи се животни населяващи парка. Започвайки въртенето на педалите ще примерите вашите собствени сили и ще видите на кое от животните отговарят. Така под формата на забавление може да се подготвите за истински тур в планината. Но тук е мястото да се отбележи, че освен този център, съхранението на природното и културно богатство на планината, дирекцията на парка работи и по няколко проекта съвместно с българска фондация "Биоразнообразие". Един от тях е създаването на местна регионална марка за качество. От дирекцията се надяват в близките години и  друг техен голям проект да стане реалност - тъй като Странджа продължава и на турска територия, парка да обедини и двете части, така както е по изискванията на ЮНЕСКО. Тази година парка отбеляза своята 15-та годишнина. От дирекцията му с гордост казват, че това е най-големия природен парк на територията на България. В него се срещат близо половината от висшите растения, които се срещат в България, а 113 са вписаните в "Червената книга". Над Странджа преминава и прелетния път на птиците "Виа понтика", затова парка е орнитологично важно място. В парка има 5 природни резервата, 12 защитени местности и архитектурния резерват Бръшлян. Нашето пътешествие бе основно на територията на местността "Средока". Тя се намира веднага след водопада "Докузак" -  на няколко километра от село Стоилово. Името на водопада в превод означава 9 извора. Той не е толкова грандиозен като големите си събратя, но мястото е толкова красиво и живописно, че може да застанете съвсем близо до водопада, така че водните пръски да погалят и освежат кожата ви. Продължавайки по пътя за селото, движейки се успоредно по течението на река Аи дере, автобусът спира пред табелата обозначаваща началото на защитената местност "Средока". Вървейки по тясна пътека, преминаването, по която е съвсем спокойно и ненатоварващо, групата ни разбира че единствения начин да продължим е да преминем през бистрите, но все още студени води на реката. Нивото на водата не е високо и стига до коленете, течението й не е бързо, така че преминаването не представлява особен проблем. След по-малко от 10 минути преход изпитанието се повтаря, за да се озовем пред едно особено красиво място. Тук с кафе и чай ни посреща и Мария Патронова, която отговаря за туризма в дирекцията на парка. Изморени, но закалени от пътя, след кратка почивка и споделяне на емоциите разбираме, че за да преминем отсреща трябва да се спуснем с въжен лифт над реката. Тази новина не бе посрещната еднакво от всички в групата, но само след минути вече имаше опашка за лифта. Разбира се всеки бе екипиран с нужните колан и каска, и само за няколко секунди буквално прелиташе на отсрещния бряг. Усещането е неописуемо, а нивото на адреналина се вдига неимоверно. Походът продължи с кратко изкачване, след което се отправихме към единствения архитектурен резерват – село Бръшлян. Преди Освобождението селото се е носило турското си име Сърмашик. Посетихме килийното училище и църквата разположени едно до друго в центъра. Видяхме как децата векове назад са се обучавали на четмо и писмо, като са писали на дъски покрити с восък.

Църквата "Св. Димитър", е съдадена още през 15 век. По време на турското владичество е била оградена с висок каменен зид, за да не може човек да надникне през него. Църквата е била многократно ограбвана, служела е дори за обор. По настояване на турските власти църквата е била разделена на две отделения -  за мъже и за жени. Сега в нея няма иконописи, но има много икони, които обаче са по-близки до гръцкия канон отколкото до нашия. В Бръшлян има и етнографска експозиция, която е дело на местните хора. 

Неописуемо е как в резултат на забързания делник и многото ангажимети се поставяме в странната ситуация да сме туристи в собствената си държава. Но също толкова неописуемо и странно е как само на малко повече от 60 км от Бургас има такава дивна природа, красота и спокойствие.

Калина Енчева