Когато е възможно, човек регулира да няма струпване на хора на едно място. Снимки Кристияна Ванчева
Една година светът се бори с коронавируса. Заразените са вече над 116 милиона по целия свят. С почти 4 милиона засегнати от Ковид-19, Франция се нарежда на 6-то място в света. Подобно на България и там ваксинирането е бавен процес. В Париж е въведен вечерен час до 18.00 часа, всички заведения и зали за културни събития, и музеи са затворени.
"Очакваме ново затягане на мерките след 6-ти март, тъй като броят на заразените не спира да расте. Улиците са пусти вечер, а в град с репутация на топ туристическа дестинация, тълпите от туристи липсват вече 1 година. А и кой би дошъл при положение, че се изисква PCR-тест за всеки пристигащ в страната", разказа Кристияна Ванчева, която e родена в Ямбол, но от 2015-та година живее в Париж.
Вече една година репортери на "Черноморие" ви информират как се справят отделните държави с преодоляване на последствията от коронакризата чрез разказите на българи, които живеят на различни места по света. Сега нашите сънародници разказват как се е променило ежедневието им и живота на общността им, какви са необратимите процеси, какво е положителното и какви трудности продължават да срещат в усовията на коронавируса.
Невъзможността за свободно придвижване и пътуване е най-голямата промяна за тази една година време на световна пандемия, смята Кристияна. "Спомням си в началото разбрах, колко есериозно е положението по анулираните резервации и преждевременно напусналите гости на хотела. Спомням си как в период от една седмица предвидената първоначално заетост от около 70% се срина и изведнъж за предстоящата седмица имахме дни без нито една резервация. Поради тази причина март месец получихме обаждане, че затваряме хотела, защото нямаше клиенти. Това съвпадна и с първата национална карантина във Франция. В началото емоциите, които изпитвах бяха много противоречиви – исках да си хвана самолета на секундата и да се върна обратно в България, за да съм до близките си, а от друга страна изпитвах огромен страх, че само допреди дни съм работила и съм била в постоянен контакт с клиенти и колеги, а така мога да разболея семейството си. Гледайки изказванията на генерал Мутафчийски и призивите му към българите от чужбина да не предприемат пътуване, ме накара да се почувствам в пълна безизходица и реших, че ще остана във Франция поне един месец. Този месец беше времето, в което се изолирах максимално, за да съм убедена, че тръгвам здрава за България. През този период напливът от прибиращи се в страната намаля и успях да замина от пустото летище "Шарл дьо Гол", в почти празен самолет", спомня си Кристияна. Тя се връща у нас с нагласата, че ще остане един месец, а в действителност престоят й продължава 3 месеца, тъй като хотелът, в който работи така и не отваря навреме.
Днес Кристияна отново работи, но работното й място се е променило. "Преди работихме предимно с американски и азиатски клиенти, а сега с французи. Хотелът ни е мястото, където парижани идват за една нощувка или уикенд, за да избягат от ежедневните си грижи на малка ваканция. Това са резервации, които не се правят предварително, а в последната минута. Поради тази причина не разполагаме с лукса да ги планираме във времето", разказа още Кристияна.
С малки изключение от октомври баровете, бистрата, кафенетата и ресторантите не работят. Това променя и местата за срещи на парижани, така свиканли с емблематичните си кафенета. "Макар и срещите с приятели да са по-редки, когато времето е хубаво правим разходки. Аз предпочитам да се фокусирам върху това какво ми дава пандемията, а не от какво ме е лишила. Даде ми месеци време в България и спокойствието да не броя дните до заминаването ми обратно, а просто да се наслаждавам на моментите с близки и приятели. Даде ми възможността да посетя Лувъра, Айфеловата кула, преди поредното им затваряне тук. Това са все места, които бе труднода посетиш преди поради големия наплив от туристи. Тази пандемия ми дава време за себе си. Дава ми професионалния опит да бъда независима в решенията си на работа, да бъда отговорна за повече неща от преди и да реагирам в динамична обстановка. Научава ме да се адаптирам, което смятам за едно от най-ценните качества у човека", допълни Кристияна.
Галерия
