За торбичките и вятъра
И така ден след ден, торбичка след торбичка купчината полиетилен у дома нараства. В стремежа си да се освободим от камарата започнахме да изхвърляме боклука в тях и право в контейнера. Оттам естествено пътят до сметището не е дълъг. Е, някои съседи разбира се не си правят труда да изминават метрите до кофата за смет. Къде по-безпроблемно е да изхвърлиш боклука с торбичката през балкона. Той вятърът, нали за това е вярът – да си свърши работата и да пръсне боклука по земята. А торбичките? Торбичките украсяват все още зеленото дърво като нагиздена елха по Коледа.
Опитах се да поведа своя, Дон Кихотовска война срещу полиетиленовите торбички. Започнах да отказвам да ми слагат продуктите в тях. Магазинерките в кварталните бакалии ме гледаха отначало стреснато. Приеха моята борба с известна доза неразбиране и лека обида. Все едно торбичките са ги произвели те, собственоръчно.
От догодина обаче щат – не щат ще трябва да заменят полиетиленовите торбички с изработени от дегрален или плат. Тогава влиза в сила решението на Общинския съвет в Бургас за забрана за използване на вредните за природата торбички. Администрацията е решена да вземе нещата в свои ръце и стриктно да следи как се изпълнява заповедта. Естествено за магазините, които спрат да предлагат вредните найлонови пликчета ще има намаляване на таксата за битови отпадъци. Другите, които не се съобразят с решението – ще плащат повече. Следва обаче логичния въпрос – няма ли употребата на по-екологичните торбички да се отрази на сметката на клиента? Защото все някой трябва да плати за изработването на пликовете от разградими материали. И не ли е по-добре, вместо да се харчат пари за нови платнени торбички, да се разровим в къщите си. Там някъде все още виси зелената мрежичка на дядо. Нея поне вятър не я лови.
Десислава Георгиева
