Антон Дончев сравни бургаския кмет с Альоша Баталов

"Пристигнах по тъмно. Погледнах града в полумрака. Отидох до мястото, където беше моят дом. Започнах пътя си в един друг Бургас, в свят който е изчезнал. Колко трудно ще е и на призраците да намерят своето място. Улица "Места" беше тиха и пуста с малки едноетажни къщички на бежанци, квартал на хора, които от сутрин до вечер се трудеха. Днес градът е впечатляващо хубав. Бургас е станал град, който може достойно да се нареди до другите морски градове", това изрече на един дъх писателят Антон Дончев през затаилите дъх бургазлии, събрали се да го посрещнат в залата на община Бургас. Авторът на романа "Време разделно" се "Завърна в Бургас" по покана на кмета Николов. След Иван Ванев, Тончо Русев, Райна Кабаиванска и Георги Калоянчев, дойде ред и на Антон Дончев да се включи в инициативата на общината.

 

Писателят е "Почетен гражданин" на 6 града, сред които родния Бургас, в които е живял до 15 си година, тъй като баща му е бил чиновник и семейството много е обикаляло.

Освен в миналото и в детските си спомени, Антон Дончев се върна и към своите книги, които е написал през годините. "Моите книги са дълги писма. Намериха се добри хора, размножиха тези писма и стигнаха до много къщи. В момента, когато отворихте писмото се раждаше романа. Ние пишехме във време, когато имаше кой да чете писмата", разказа академикът. Той не скри своята болка от отношението към родната ни култура. Според него единствената характеристика на нацията е нейната култура, а ние като българи нямаме нито един национален и партиен документ за културата. "Без културата не можеш да опознаеш света и не можеш да го промениш, но можеш да подредиш приоритетите", смята Антон Дончев.

"... ние от Бургас, родени край морето, трябва да носим песента на вълните и да благодарим за това, което сме", написа в книгата писателят. Той получи от кмета Николов статуетка на свети Николай Чудотворец - закрилник на Бургас. "Баща ми беше Никола, синът ми е Никола...", изрече Дончев, докато поемаше статуетката. Той получи и фотография на Стария Бургас, за да му напомня за града му.

"Онзи Бургас е свързан със сенките на хората, които вече няма да видя. Но този Бургас, който виждам ме изпълва с радост. От мое име и от името на моите герои ви благодаря за вашето съавторство", каза още академикът.

Снимка Етелка Пирева