Апел за изцеряването на морето, което обичаме
Тя спечели екскурзия до Истанбул, осигурена от бургаската фирма "Фебтурс".
Есето, с което Яна спечели е озаглавено "Апел за изцеряването на морето, което обичаме".
Морето, което пееше любовни мелодии и се усмихваше с бели зъби… Като прозрачно огледало отразяваше красивия живот и жадно поглъщаше свещените лъчи на слънцето. Гладките тела на крайбрежните камъни поемаха искрите и се обагряха с райски цветове, а влажният пясък, осеян с блещукащи черупки, спеше покорно под рубинения воал на залеза. А сърцето на кристалната шир тупкаше неспирно и обичаше света – дори когато острите нокти на вятъра се забиваха в него, а водата сипваше сол върху раната…
Помня повика на влюбените вълни, които някога флиртуваха със слънцето и празнуваха триумфа на любовта. Защо сега дочувам само отчаяния апел на разгневени талази? Къде изчезнаха поривът за живот и копнежът по ласки? Смехът на сирените е заглушен от риданията на морето, чиито сълзи обливат брега и вдъхват мъка и безнадеждност.
Плачи, море! Бушувай яростно и плаши хората, които опетняват честолюбието ти с нефт и пускат мрежи, за да отнемат чедата ти! Заливай ги с кал и мор, за да видят мръсотията, с която се отблагодаряват за някогашната ти красота. Не виждаш ли как склонен е човекът да погуби природата, за да задоволи своето его? Но ти си безмълвно и само рониш сълзи, невидими за хората без душа и съвест.
Някои може би ще си спомнят белия корем на самотния тюлен монах, който се разхождаше по брега и търсеше рибки. Но техните деца дори не подозират как изглежда гордият обитател на Черно море! Не познават и грациозния силует на къдроглавия пеликан, нито пък яркото оперение на червеногушата гъска… Рожбите на безразсъдните родители не ценят чистотата на водите, в които се къпят, защото щастливото минало на морето е чуждо за тях.
Сега огненото слънце сипе жар и хората тъ рсят спасение в хладките води на Понтос Евксинос, но то действително е мрачно и негостоприемно за своите посетители. Бистрите води се превръщат в зелена слуз, породена от токсичния цъфтеж на водораслите. Морското царство е задушено от нефтени петна и милиарди разложени бактерии, затова флората и фауната загиват от липсата на кислород. Но горчивият вкус на водата не разстройва плувците и капитаните на кораби – желанието за власт в пространството на бурното море надмогва състраданието.
Човекът на новия век е по-свиреп от акулите. Не е жаден за кръв, а лаком за пари, а това погубва приятелството му с природата. Приказни хотели шаренеят по крайбрежието, пълни с туристи, които създават кули от фасове върху златистия пясък. Нима погубена е вече искрената любов към морето, която вдъхнови Д ора Габе да напише: „Водата е спокойна, тъмносиня и лодката оставя светла диря…”? Романтичните разходки по брега, наситени със свежото ухание на вечерния бриз и студените пръски на вълните, красят спомените за младостта на нашите майки и бащи, но настоящото богатство на Черноморието се оценява по броя на високите строежи. Муза за вековни поети и древен извор на идеи за художници и певци, днес морето е кофа за отпадъци, обкръжена от високи здания и мощни кораби.
Ако сърцата на бизнесмените не трепват при баладата на чайките и страстната целувка между морето и залязващото слънце, тревогите на родното Черноморие не съумяват да породят тяхната загриженост. Но замърсените води застрашават не само невинните животни, а и човечеството. Без озарени плажове и бистри води, морският туризъм ще заглъхне, а риболовът ще потъне в сенките на миналото. Измрели организми ще тровят водата и въздуха, които ние жадно поглъщаме, но това ще бъде справедливо наказание за нашето убийство!
Може би е късно да добавим любовта към морето в списъка на капиталистическите ценности. Ала инстинктът за съхранение и желанието за живот горят дори в душите на материалистите! Не сме загрижени дали делфините подскачат радостно в солените води? Да се замислим тогава за нашето щастие. Парадоксален факт е, че истинските егоисти мислят за другите, защото оцеляването им зависи от заобикалящия свят. Ще чакаме ли Бог да прости греховете ни и състрадателно да измие мръсните води на Черно море? Не бих рискувала. Следите от човешките дела никога няма да бъдат заличени, но бездействието ги задълбочава. Искам да наблюдавам заника на слънцето над щастливото Черно море и ще съхраня мечтата си. Защото един вълшебен миг на топлия бряг заслужава цял живот да се бориш за него!
