dimitrovden1
Димитровден е! От днес започва зимата който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровирелството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.
На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/.
Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: "Георги носи лято, Димитър — зима". Според легендата свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на свети Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — "Дойде ли Димитър идва и снегът". Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. Българско народно предание представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Думитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски — за свети Георги лятото, а за свети Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т.нар. Миши дни. Димитровден е ден на строителя.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
Димитровден се характеризира с обредно полазване гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезе, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле — с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
