Petel
Днес е Петльовден. Където има момче, се коли петел главно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Свети Евтимий Търновски.
Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден — в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.
Според теренните наблюдения на изпълнявания в българската територия обичай, той може да се раздели на два варианта, които имат известни отлики един от друг. Единият е условно нареченият Котленско-Карнобатски вариант (изпълняван в посочените области, както и в някои части на Североизточна България, Добруджа и др.), а другият — Вайковски вариант (отново условно наименование), изпълняван в селата населени с т. нар. вайковци.
Според Котленско-Карнобатски вариант, преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самият празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг. В Котленските и Карнобатските села изискването е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се изпълнява от майката или бабата в къщата (Стралджа, Аспарухово и др.). Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.
След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават ("подават") по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно - с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се приготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също "подават" за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се "подава" от бутчетата на петела, а в такава с момиче - от крилата. На това раздаване се гледа с изключителна важност и нищо не бива да го спре — по разказ от с. Скала, млада булка загинала в снежна виелица, защото отишла да "подава".
В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба. В град Търговище е отслужвана и църковна служба в чест на празника и за здраве на децата.
Според народните предания, празникът има 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
