Достоизбираем ли е Знеполският епископ Арсений за митрополит?

Достоизбираем ли е Знеполският епископ Арсений за митрополит? Този въпрос си задават миряните, а повод за това са не само касирането на изборите за Сливенски митрополит и приемането на нова Синодална наредба за избор на митрополити в бъдеще, но и избора му за епископ, направен в нарушения на Устава ва Българска православна църква! Темата сигурно нямаше да бъде повдигната, ако резултатите от избора на митрополит, които се проведоха на 18-ти февруари, бяха други.

Светият синод състави списък с 10-те достоизбираеми епископи, измежду които да бъде направен избор за нов Сливенски митрополит, след като дядо Йоаникий си отиде от този свят на 9-ти януари. В този списък влиза и Знеполският епископ Арсений.

В Устава на Българската православна църква, който е приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., в Рилската света обител, публикуван в "Църковен вестник", извънреден брой, 09.01.2009 г. пише:

Раздел ІІ

ИЗБИРАНЕ НА ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

Чл. 83. (1) Светият Синод определя лицата, достойни за епископски чин.

(2) Кандидатът за епископски чин трябва да има следните качества:

1. да е член на Българската православна църква;

2. да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот;

3. да бъде клирик от черното духовенство, да е живял в манастир поне три години, да е дал монашески обети и да е украсен с монашески добродетели;

4. да има висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години;

5. да е навършил 35 години и да не е по-възрастен от 70 години;

6. да не е осъждан от църковен съд.

Оказва се, че едно от условията т. 5 - да е навършил 35 години и да не е по-възрастен от 70 години; не е спазена.

На 02.07.2014 г., по решение на Светия синод на БПЦ-БП от същата дата, е наречен за Знеполски епископ и определен след епископската си хиротония да стане викарен епископ на Пловдивския митрополит.

Хиротонията на Знеполски епископ Арсений е на 06. 07.2014 г. в митрополитския храм "Св. Марина" - Пловдив. Хиротонията е възглавена от Сливенски митрополит Йоаникий, с участието на Видински митрополит Дометиан, Великотърновски митрополит Григорий, Плевенски митрополит Игнатий и Пловдивски митрополит Николай, който връчва епископските инсигнии - жезъл и митра - на своя духовен син Знеполски епископ Арсений. От същия ден епископ Арсений е назначен и за викарен епископ на Пловдивския митрополит Николай.

Към 2-ри юли 2014 година Арсений е на 28 години, както пише н сайта на Светия синод (виж втората снимката). Той е роден на 18.11.1986 г. в град Стара Загора т.е. с 7 години по-млад от необходимата възраст - навършени 35 години.

Нарушено и друго условие от т. 4 - да е прослужил в клира най-малко 10 години. Според биографията на Знеполския епископ Арсений, той приема монашески постриг с името Арсений от Пловдивския митрополит Николай на 11.08.2007 г. в Кукленския манастир "Св.св. Козма и Дамян", когато е само на 21 години. Ръкоположен е за йеродякон и йеромонах през 2008 г., когато вече е на 22 години. А когато е на 23 години е възведен в архимандритско достойнство на 06.12.2009 г. в катедралния храм "Успение Богородично" - Пловдив от Пловдивския митрополит Николай. От приемането на монашеския постриг до избора му на епископ са минали едва 7 години.

Само от тук направената справка с Устава на Светия синод излиза, че той определя списъка с достоизбираеми епископи, които да участват в избора за Сливенски митрополит в нарушение на същия този Устав, който трябва да спазва, както пише в:

ЧАСТ ПЪРВА

УСТРОЙСТВО

Глава първа

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 2. Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска Патриаршия са: Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и настоящият Устав.

Раздел ІІ

ИЗБИРАНЕ НА ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

Чл. 86. (1) В определената неделя, след светата Божествена литургия, епархийските избиратели се събират в митрополитския дом. Проверяват се пълномощията на делегатите и наместникът прогласява събранието за открито при присъствие на две трети от всички избиратели.

(2) Когато не се събере изискуемият кворум по ал. 1, изборът се отлага с един час, след което се провежда при присъствие на повече от половината от всички избиратели. Когато не се събере и този кворум, се определя дата за нов избор.

Чл. 87. (1) След усърдна към Бога молитва наместникът обявява имената на достойните кандидати, определени от Светия Синод в избирателната листа.

(2) Гласоподаването е тайно, с бюлетина, в която са включени имената на лицата от избирателната листа. Изборът се извършва чрез заграждане на две от имената.

(3) Бюлетината е недействителна, когато не са спазени изискванията по ал. 2.

(4) За избрани се обявяват двамата кандидати, получили гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели.

В цитираните по-горе членове е спазен Устава. Епархийският избор за Сливенски митрополит се състоя на 18-ти февруари в канцеларията на Сливенската митрополия, подготвен предварително и воден от Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, който беше избран за наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол. Той беше предаван на живо във фейсбук страницата на Българската Православна църква - Българска патриаршия. "Благодаря на всички, които се отзоваха на 100%. Който е имал смелостта да гласува по този начин, трябва да има и търпението да види и последствията от гласуването", с тези думи на митрополит Йоан завърши второто живо предаване в деня на изборите.

Спазвайки Устава избирателите избраха двама епископи - Агатополския епископ Иеротей, който получи 26 гласа и Константийски епископ Михаил, който получи нужните му 22 гласа. И при двата тура Знеполският епископ Арсений получава еднакъв брой гласове - 17, нито повече, нито по-малко. Това автоматично го "изхвърля" от участие в окончателното избиране на Сливенски митрополит. А това, според същия този Устав на БПЦ, става така:

Чл. 90. (1) Светият Синод след одобрението на епархийския избор, в първата света неделя в храма след пристойна към Бога молитва и в присъствието на народа, с мнозинство повече от половината от членовете си избира канонически за митрополит на овдовялата или овакантена епархия един от двамата избрани кандидати.

Този избор на Светия синод трябваше да бъде извършен на 25-ти февруари. Миряни, епархийски избиратели и свещеници от цялата Сливенска епархия очакваха с нетърпение да разберат името на новия си митрололия. Вместо това, ден по-рано на 24-ти февруари, Светият синод реши да касира вота. В Устава е записано:

Раздел ІІ

ИЗБИРАНЕ НА ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

Чл. 89. (1) Всеки участник в избора има право да подаде жалба по редовността на избора в тридневен срок от датата на провеждането му.

(2) Светият Синод се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от получаването на жалбата. Той може да потвърди избора или да го касира. Решението на Светия Синод е окончателно.

(3) Когато изборът бъде касиран по реда на ал. 2, се провежда нов избор.

Светият синод касира изборите по две жалби.

"Поддържаме убеждението, че според Устава на Българската православна църква - Българска патриаршия, постъпилите жалби не дават основание за касиране на епархиския избор, проведен на 18-ти февруари в сградата на Сливенска света митрополия", това се казва в изявлението на Неврокопския митрополит Серафим и Видинския митрополит Даниил относно касирането на епархийските избори в Сливенска епархия, което е качето в официалния сайт на БПЦ.

Вместо да насрочи нов избор, Светият синод гласува нова Синодална наредба за избор на митрополите в бъдеще, отново в нарушение на Устава и "заради неотложност". Против приемането на наредбата и с особено мнение са гласували: Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим и Видински Даниил. В 20 точки те обясняват, защо са гласували против предложена наредба, ето някои от тях:

"6. В мотивационното писмо - "предложение" към "наредбата" се казва, че "е време каноничните постановления, касаещи изборът (правописът е според оригинала) да бъдат приложени в практиката на Българската Православна Църква по акривия." От това изречение следва, че според вносителите на предложението при уставната процедура за избор на митрополити "каноничните постановления" не се прилагат "по акривия". Следователно те се прилагат "по икономия". Т.е. от това следва, че събратята вносители считат за себе си, че са избирани за митрополити "по икономия", т.е. по снизхождение, отклоняващо се или излизащо от строгия смисъл на свещените правила на Църквата. Нещо, което ние по никакъв начин не можем да приемем за себе си.

7. От възстановяване на Българската православна църква под името Българска Екзархия, в процедурата за избор на митрополит участват духовни и мирски избиратели (чл. 39 от Екзархийския устав), което не противоречи на свещените канони. С гласуваната "Синодална наредба" грубо се погазват правилата на Устава на БПЦ-БП, следователно изтъкваният мотив за приемането ѝ, а именно строгото спазване на каноните на светата Православна църква, е несъстоятелен. Как може да спазваме каноните, когато не зачитаме правилата на Устава?

8. Ние няма да пристъпваме към анализ на самото съдържание писмото -„предложение“, нито на „наредбата“, тъй като то в случая е ирелевантно и априори неприложимо към БПЦ-БП, понеже такава „наредба“ просто не може да бъде приета, нито прилагана от Светия Синод, намирайки се в грубо противоречие с редица членове на УБПЦ-БП.

9. Предложената "наредба" се намира в грубо противоречие с членове 86 – 88 на УБПЦ, които предвиждат участието на клир и народ на първия етап на избора – епархийския избор. Чрез „наредбата“ се отнемат правата на епархийските избиратели – свещеници и миряни по чл. 101, ал. 2, да участват при избора на епархийски митрополит. Този факт беше посочен от нас ясно и аргументирано на заседанието на 24 февруари 2024 г., въпреки липсата на добър тон и възможност за спокойно разискване.

10. Приемането на „наредбата“ по никакъв начин не попада под чл. 58, ал. 12 на УПБЦ, според който Светият Синод може да приема синодални наредби само при "неотложни случаи". Не може да се твърди, че случаят с избора на български митрополит според подробно разписаната уставна процедура е "неотложен случай", понеже в този случай Уставът ясно е посочил какво се прави. В случая няма нито извънредност, нито неотложност, нито пък "правен вакуум", нито пропуск в самия Устав, за да се пристъпва към подобно действие. Противоуставността на предложението за приемане на "наредба" обяснява и нашия отрицателен вот тогава, който е продиктуван от принципни канонически и юридически съображения, а не от конюнктурни интереси".

Излиза, че за митрополитите предложили новата наредба неотложността е да изберат митрополит, който те искат без да се съобразят с Устава, с направения вече избор на епархийските избиратели и без тяхно участие. Те вече са насрочили датите за избора 12-ти и 13-ти март - вторник и сряда, делнични дни, нещо нечувано досега при избор на митрополит. Това е ново нарушение на Устава, който казва:

Чл. 90. (1) Светият Синод след одобрението на епархийския избор, в първата света неделя в храма след пристойна към Бога молитва и в присъствието на народа, с мнозинство повече от половината от членовете си избира канонически за митрополит на овдовялата или овакантена епархия един от двамата избрани кандидати.

Не е ясно кога ще бъде обявен списъка с достоизбираемите епископи. Също така не е ясно и кои епископи ще влязат в него. Почти сигурно е, че Знеполскитя епископ Арсений няма да бъде пропуснат, след като избора му за епископ е извършен в нарушение на Устава, включването му в списъка с достоизбираемите епископи е също в нарушение на Устава и той няма реален шанс към този момент да стане Сливенски митрополит, ако не бъде нарушен отново Устава т.е. ако митрополитиге не гласуват по приетата по неотложност Синодална наредба!

Въпросът е: Струват ли си толкова много нарушения, за да бъде оглавена Сливенска митрополия от епископ, чийто духовен път и изкачване в йерархията на клира е осеяно с погазване на Устава, който самият той трябва да спазва?