Епархийски избиратели от Сливенска епархия, миряни, свещеници се събраха преди седмица пред сградата на митрополията в Сливен, за да изразят несъгласието си с решението на Светия синод. Снимка Черноморие-бг
Епархийски избиратели от Сливенска епархия на Българската православна църква - Българска патриаршия сезираха институциите, заради касирания вот за Сливенски митрополит, който се състоя на 18-ти февруари в канцеларията на Сливенската митрополия. Протоколите от проведения избор в два тура, на който бяха излъчени двамата претенденти за Сливенски митрополит - Агатополския епископ Иеротей и Константийски епископ Михаил, бяха подписани и подпечатани от Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, и бяха изпратени в Светия синод. Той на свое заседание от 24-ти февруари касира изборите за Сливенски митрополит с гласовете на Великотърновски митрополит Григорий, Плевенски митрополит Игнатий, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Русенски митрополит Наум, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий и Доростолски митрополит Яков. Против и с особено мнение са гласували Ловчански митрополит Гавриил, Неврокопски митрополит Серафим и Видински митрополит Даниил.
В тази връзка и в резултата на последвалите събития епархийските избиратели изпратиха обръщение до:
- г-н Румен Радев, президент на Република България
- до г-н Росен Желязков, председател на Народното събрание на Република България
- до г-н Георг Георгиев, председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите
- до председателите на парламентарни групи в Народното събрание:
- г-н Бойко Борисов, председател на парламентарната група на ГЕРБ
- г-н Кирил Петков и г-н Христо Иванов, съпредседатели на парламентарната група на ПП-ДП
- г-н Костадин Костадинов - председател на парламентарната група на „Възраждане“
- г-н Делян Пеевски - председател на парламентарната група на „Движението за права и свободи“
- г-жа Корнелия Нинова - председател на парламентарната група на „Коалиция за България“
- г-н Тошко Йорданов - председател на парламентарната група на „Има такъв народ“
Копие - до Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия (БПЦ-БП)
Писмото е изпратено и до медиите. Публикуваме текста на обръщението без редакторска намеса:
ОБРЪЩЕНИЕ
на епархийски избиратели от Сливенска епархия на БПЦ-БП – участници в епархийския митрополитски избор на 18 февруари 2024 г.
След блажената кончина на нашия духовен архипастир приснопаметния Сливенски митрополит Йоаникий, с решение на Св. Синод на БПЦ-БП за временно управляващ Сливенска епархия беше определен Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Той с мъдрост, такт и всеотдайност подготви и проведе по безупречен начин целия епрахийски митрополитски избор, съгласно с духа и буквата на свещените правила на Църквата и въз основа на действащия Устав на БПЦ – БП. Митрополит Йоан с жива съвест и истинска пастирска грижа даде всичко от себе си за уставосъобразното и канонично провеждане на избора.
Проведеният на 18 февруари т.г. избор за Сливенски митрополит беше безспорно един от образцово проведените епархийски избори в най-новата история на БПЦ – БП. Мнозинството от нас, водено от своята съвест, избра на първата част от избора достопочитания наш досегашен викарен епископ – Агатополския епископ Йеротей, когото ние добре познаваме, с неговия дългогодишен опит в непосредствена близост до блаженопочившия митрополит Йоаникий като негов помощник при духовното обгрижване на всички нас. На втората част от избора беше избран достоуважавания Константийски епископ Михаил, викарен епископ на Ловчанския митрополит Гавриил.
Със свое решение от 24.02.2024 г., позовавйки се на чл. 89, ал. 1 и 2 от УБПЦ-БП, Св. Синод касира епархийския избор. Въпросното решение на Св. Синод е лишено от каквато и да е мотивация и аргументи! Вместо това, мнозинството от Св. Синод, в нарушение на на чл. 89, ал. 3 УБПЦ-БП, вместо да посочи дата за нов избор в рамките на откритата избирателна процедура, прие „синодална наредба“ (като за основание се сочи чл.58, т. 12 от УБПЦ-БП) за провеждане на митрополитски избор за в бъдеще по силата на тази наредба, отменяйки процедурата за избор на митрополит по Устава на БПЦ-БП.
По същество Светият Синод суспендира действащия Устав на БПЦ-БП. По средата на вече започнала процедура за избор на митрополит се суспендира Уставът на БПЦ-БП, който е единствено признат за източник на право според Закона за вероизповеданията и се приема „синодална наредба“, която урежда по съвършено нов начин избор на митрополит. Общопризнато и всеизвестно е, че в правната система, в това число и църковната, важи основен принцип, че всеки избор се провежда по правилата, които са в сила към момента на откриването на избирателната процедура, а това е блажената кончина на съответния митрополит. По време на стартирала процедура не може да бъдат променяни правилата на избор от некомпетентен орган. Това е грубо нарушение на Устава на БПЦ-БП и от там на Закона за вероизповеданията.
Решението на Светия Синод и „синодалната наредба“ са приети в противоречие с Устава на БПЦ-БП, а това означава, че са и в противоречие на Закона за вероизповеданията.
Със своето решение Светият Синод незаконосъобразно отменя Устава на БПЦ-БП в частта му за избор на митрополити в отсъствието на Българския патриарх Неофит, който в този момент се намира на болнично ложе, лишавайки свещенството и миряните от уставната процедура за избор на митрополит и забравяйки, че всички настоящи членове на Св. Синод са избрани за митрополити именно по този Устав.
Не може БПП-БП да се ползва с предимството да нарушава същия този Закон, отменяйки собствения си Устав извън единствено компетентният орган – Църковният събор. БПЦ не се ползва с привилегията да отменя Устава си противоуставно и противозаконно, а всички други вероизповедания да спазват своите устави и Закона за вероизповеданията.
Фактът, че според Конституцията на Република България Църква и държава са отделени, не означава, че държавата може и трябва да стои безучастна и да толерира нарушаването на Устава на БПЦ-БП, а вследствие на това и на Закона за вероизповеданията.
Българската държава не може да не констатира нарушение на Закона за вероизповеданията и да не предприеме мерки, като това не следва да се възприема като намеса във вътрешните дела на БПЦ-БП, защото тя е отделена от държавата, но тя е в държавата и трябва да спазва законите, както всички други субекти на правото.
Уважаеми представители на държавните власти в България, ние сме
хората, които сме близо до вярващия български народ, където служим в храмовете всекидневно и ние миряните, които се уповаваме на нашите енорийски свещеници сме заплашвани от властимащите в Църквата и техните посредници във властта, че сме национални предатели.
Много молим да не се злоупотребява със служби за национална сигурност, което е пълен абсурд, защото ние като данъкоплатци издържаме да се пази конституционния ред в държавата. Българските православни християни сме част от този конституционен ред, а не само Св. Синод!
Призоваваме за незабавната намеса на компетентните държавни органи за констатиране на нарушението и за вземане на мерки за предотвратяване на противоуставния и неканоничен избор, който Св. Синод е обявил, че ще извърши на 12 и 13 март т.г.
Българската православна църква стои в основата на българската държавност и дълг на Българската държава е да защити БПЦ-БП за бъдещите поколения православни християни!
Българската държава трябва да защити с всички средства БПЦ-БП
28 февруари 2024 г.
