Христина Арсенова: Усмивката е състояние на духа
- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?
- Да, но кафето е на джезве, а закуската - чаша сок от грейпфрут. И още - поздрав към слънцето и благодарност за новия ден.
- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?
- Не мога да си позволя лукса да бъда неорганизирана. Днес мога да ви кажа графика на дните си до края на годината. Е, разбира се, понякога непредвидени обстоятелства налагат промени в приоритетите за деня, но вече съм се научила бързо да пренареждам програмата си.
- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?
- Винаги, когато усетя, че скачам прекалено бързо от задача в задача, си налагам да спра, да седна и поседя тихо, безмълвно за десет минути. Това може да се случи по всяко време на деня. И помага. Но истинската отмора е в семейния уют.
- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?
- Не бих казала, че живота ми е изпълнен със стрес. Напрегнат е, претоварвам се, но това не ме стресира, защото обожавам работата си в театъра.
- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?
- Ще кажа само - защото политизирането на живота ни е ежедневие, културата ни потъна в политическо забвение.
- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?
- Знам, че за проблемите се говори. Колегите ми знаят, че всичко могат да ми кажат и ако нещо ги тревожи ще намерим решението заедно. Но не бих се съгласила, че трябва да се избира най-безболезнения начин – това ми звучи доста безпринципно. Трябва да се избира най-човечния начин.
- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?
- Българинът по принцип много се оплаква, не само по време на криза. Това е една от националните ни черти, която много ме натъжава. А кризата ще я преодолеем, ако не се отчайваме, а намерим в себе си мотивация за по-голяма лична активност.
- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?
- Струва ми се, че много неща започнахме да искаме. Искаме, искаме ... а какво даваме? Не казвам, че нещата са такива, каквито би трябвало да бъдат, но дали и ние сме такива, каквито се очаква да сме?
А усмивката за мен е състояние на духа, тя не е свързана с материално благополучие.
- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?
- Безчувственото.
- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?
- Искам да вярвам, че е така.
- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?
- "Човекът е сътворен изцяло и единствено от своите мисли. Каквото си мисли, в това и се превръща". (Ганди)
Ако можех, бих изпълнила умовете им с повече красиви мисли, положителна енергия и чувство на благодарност.
- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?
- Ако това ще спаси нечий живот.
- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?
- Имах среща с един българин, който от 20 години не се беше връщал у дома. Той ми каза: "Не знам къде ще бъда утре, къде ще ме отвее вятъра след година..., но знам къде искам да умра". Цял живот пътуваме към дома.
- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?
- Отдадени на любимите ми хора.
- Нещата без които не можете?
- Любовта на близките ми, приятелите, уюта на дома.
- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?
- Единствено в Бургас ме събужда слънцето, изгряващо в прозореца ми.
