Корупцията - смазочното масло на демокрацията
Мисълта на Сенека Млади е изказана в началото на новото летоброене в "Нравствени писма до Луцилий", а на Ницше през 1882 година в книгата му "Веселата наука". Делят ги повече от 1800 години. И през този период обаче,и в днешно време, дебатът за корупцията, нейната същност и проявление и съпоставянето им периодично се възобновява в дневния ред на обществото. И не само в Италия, и Германия. Очевидно, нито едно общество, през нито един исторически период, не са били защитени от нея. Като явление и деяние тя е многоаспектна и затова се налага преди да разсъждаваме за корупцията да определим нейното смислово значение.
В буквален превод: coruptio от латински означава разваленост, изхабеност, лошо състояние, а второто й значение е: лъжливост, разваляне, подкупност. С други думи, корупция означава преди всичко разваляне и лошо състояние и едва след това подкупване, но не просто подкупване, а водещо до развала, до разяждане и лъжливост. Все още обаче няма едино и единственно определение за корупцията, за което може да се каже: "Ето това е корупцията". От многобройните дефиниции и описателни констатации все пак могат да се отделят три групи определения, а именно: първо определение, покриващо в най-голяма степен обществените представи на явлението, т.е.общоприетите схващания на равнището на ежедневното мислене и общо употребявания език: "Антиобщественно явление, характеризиращо се с морална поквара на личността или социална група и с противозаконно използване на служебно или друго положение за получаване на противозаконна облага. Най-ярката проява на корупция е подкупът". Второ определение, изградено върху: "Злоупотреба с държавна длъжност за лична изгода" и трето определение: "Злоупотреба с власт" - икономическа, политическа и административна, която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правата и законните интереси на личността, на конкретната общност или на цялото общество".
И в трите групи определения липсват "уравненията": корупция = смазочно масло и корупция = есенен сезон. Извън контекста на пръв поглед проблемът изглежда фразеологичен. Но изясняването на съдържанието на тези "уравнения" няма как да стане без тяхната съпоставимост не толкова и не само за времето и мястото, когато са били изказани като констатация, а и с проекция към българската обществена действителност от близкото минало и към съвременността.
"Корупцията е смазочното масло на демокрацията" - тази мисъл на Луций Аней Сенека Млади е изказана през втората половина на І век от новото летоброене. Роденият в римската провинция Кордоба Сенека е философ ,поет и прозаик, талантлив оратор, виден политически и държавен деец, основател и пропагандатор на римската стоическа философия. Занимавал се е с адвокатска дейност, бил е заточен на остров Корсика, по-късно е освободен, става възпитател на бъдещия император Нерон и се превръща в един от най-богатите римляни. Тази негова мисъл се е превърнала в крилата фраза, но какво му дава основание да я формулира?
Отговорът на този въпрос не произтича изцяло от определенията за корупция с днешна дата, а от съществуващите форми на корупция и механизмите за тяхното осъществяване в Рим от онази епоха.Тогава корупцията, бакшишите и клиентелите са навсякъде. И най-малката обществена служба /militia/,тази на писар в съда или на обикновена охрана, се продава от стария титуляр на следващия кандидат, тъй като това е вид рента, която носи бакшиши. Освен това новодошлият трябва да даде немалък бакшиш /sportula/ на своя началник на канцелария. А най-висшите сановници, назначени от императора, са «задължени» да внесат по-голямата част от бакшишите в императорската хазна. Препоръките за назначение /suffragia / също са обект на покупко-продажба от търговски посредници/proxenetae/, специализирани в спогодбите за клиентелата /amicitiae /. Към бакшишите би трябвало да се прибавят и изнудванията на върхушката. И всичко това се прави в името на управляващата каста, когато демокрацията се осъществява под формата на републиканско управление,преминаващо в държавно устройство с монархически елементи.
Бакшишите до такава степен се превърнали в "смазочното масло на демокрацията", че се стигнало до там да бъдат официално определени с фиксирана цена за всеки вид услуга и обявени с ценоразпис в канцелариите. Изобщо административната система в древния Рим само по име съответства на това,което днес възприемаме като администрация, тя си е била своеобразна форма на рекет, прилагана при назначения за избрани длъжности, събиране на данъци,осигуряване на клиентела и избор на сенатори и пълководци. За отбелязване е, че знатните римляни не разграничавали отчетливо обществените длъжности от личния сан, и държавните средства от личната кесия. "Давам, за да ми дадеш" се превърнал в един от основните житейски принципи.
Живеейки в тази среда,благодарение на високия си обществен и властови статус Сенека се облагодетелствал от нея. В същото време изповядвал принципите на стоицизма. Заради което пък стигал до противоречие с хората от знатния си кръг, към който принадлежал. В тази среда се ражда и мисълта за корупцията като смазочно масло на демокрацията, превърнала се в крилата фраза през вековете.
Каква е връзката на тази фраза с мисълта на Фридрих Ницше, изказана 1800 години по-късно в книгата му "Веселата наука": "Корупцията е другото име за есенния сезон на един народ".
На пръв поглед пряка връзка няма. Мисълта на Ницше-един от световните мислители на ХІХ век, без които не можем да си представим модерната цивилизация, се възприема като умозрителна и откъсната от действителността. Както го е мислил,така и го е написал. Но както мисълта, с която завършва фрагмента за корупцията във "Веселата наука", така и целият му текст, са доказателство,че стилът на Ницше лесно поражда неразбиране от употребата на метафори, симулативни техники, хиперболи-всичко това улеснява разбирането на понятията му по начин, който той може би не е предвидил. А и в случая не мисля, че допускането, че можем да знаем със сигурност, какво е имал предвид, изобщо има смисъл.
Все пак, ако обърнем поглед към началото на фрагмента за корупцията, ще установим, че за разлика от Сенека, той я възприема като необходимо състояние на обществото "от време на време", в което тя се проявява като"суеверие, израз на второразредно свободомислие". Според Ницше корумпираните личности са остроумни и злоезични. Те знаят,че освен камата и нападението съществуват и други начини за убийство. Знаят също, че хората вярват на всичко казано добре. Това е обосновано и от Сенека. В периода на корупция бъдещето е несигурно, пише Ницше, и човек живее ден за ден. В едно душевно състояние, с което ще се справят лесно всички съблазнители, защото всеки е готов да бъде съблазнен и подкупен само "за днес",като си запазва право да разполага с бъдещето и добродетелта.
Текстът на мисълта "Корупцията е само оскърбителна дума за есенното време на един народ" е финален за фрагмента, посветен на корупцията. Но той е предхождан от друг текст: "Във времена на корупция ябълките падат от дървото, имам предвид индивидите, носителите на семето на бъдещето, създателите на духовната колонизация и новоосноваването на държавни и обществени съюзи".
Точно какво е имал предвид Ницше вероятно може да каже само някой от тълкувателите на архива му във Ваймар. Аз смятам,че за корупцията няма сезони. И, че тя е оскърбителна през всички сезони за един народ. Мисля,че от контекста на написаното може да се направи и извода, че в периоди на корупция най-много жертви дават духовните водачи на обществото, личностите-носители на духовен напредък. И тези загуби не са само в национален план, а и имат и международно значение за духовната колонизация на международната общност.
Преодолима ли е корупцията в днешно време, 2000 години след Сенека и близо 130 след Ницше? Според Сенека корупцията е човешки порок, който не е продукт на своето време. Казал го е от височината на изключителния статус, който заема във върхушката на римското общество и житейската си съдба.Съвременни български изследователи смятат, че корупцията е своеобразен вирус, който живее и в индивида и в обществото и се проявява при отслабването на “имунната” им система, т.е. при влошаване на социалния и политически морал,законност и ред,при икономически и военни кризи и особено открояващо се-при преход,когато съществуват условия за проявяването на всичките изброени причини едновременно. Налага се изводът, че нито едно общество не е било защитено от нея.Приема се,че едно “скромно” равнище на корупция съществува във всяка държавна организация, независимо от нейния вид. И докато тя е в тези граници на "скромност" се смята за "човешки порок", за отделна проява на отклонение и с нея се бори наказателното право-подходящо и ефективно средство за защита на обществото.
При една ретроспекция за корените на ранната българска корупция може да установи, че те са заложени дълбоко в периода преди Освобождението. Корупцията е част от "естествения ред" в Османската империя, аналогично на Римската. Ръкополагането на висши духовници става след като те плащат на централната власт и дори Софроний Врачански е ръкоположен за свещеник след като котленските чорбаджии са принудени от владиката да заплатят определена сума. Бакшишът и рушветът трайно се преплитат в българската икономическа и социална култура и по чисто български канали. Описани са случаи, когато чорбаджии от онова време изпаднали във финансови затруднения, са ставали инициатори за постройка на черква или училище с тайната надежда, че това ще им даде възможност да се"омажат малко" с общите пари и да закрепят положението си.
След Освобождението в България се установява един корумпиран и клиентелистки политически модел,при който политическите партии носят отделни характеристики на организации от мафиотски тип. Ориенталските навици се развиват като втора природа на българската административна машина, като голям брой от държавните и общински служители доброволно се оставят да бъдат корумпирани от властта.
Докато в Османската империя българите са имали ограничен достъп до длъжности в управлението,след Освобождението чиновничеството се развихря. То вече е в позиция не само да дава подкупи, но и да приема.Броят на държавните и общински служители се увеличава в геометрична прогресия. Ловките политикани бързо усещат значението на чиновническите постове,които могат да се използват като награда за най-заслужилите партийни активисти. Държавните и общински служби стават важна част, а може би и най-важната,от бакшиша,който всяко ново правителство раздава на привържениците си.
Според статистиката в края на ХІХ век България изпреварва по брой чиновници на глава от населението дори страни с утвърдени бюрократични традиции. Към 1899 година в България на 1 000 население по различни изчисления се падат между 10 и 12 чиновници. За сравнение в Германия съотношението е 5 на 1 000.Несигурността и политическата зависимост на държавните чиновници пораждат корупция,която все повече се разраства.Това е така,защото временното пребиваване на даден пост и явната заплаха от политически мотивирано предложение дават тласък към осигуряване битието /чрез корупция/ за времето на неизбежната "опозиционна" безработица.
Времената се менят, но казаното от Сенека и Ницше, за "смазочното масло" и "съблaзняването" е валидно и за днешния ден. Корумпираната среда си остава,само играчите се сменят. Един вицепремиер придоби популярност като "Мистър 10 %", станаха известни "обръчите от фирми" около една или друга партия, заредиха се верижни оставки на магистрати, попаднали в тефтерчето на Красьо Черния.
След влизането ни в Европейския съюз корупционните практики станаха обект на по-ситемно и по-последователно преследване. Осъдените обаче са незначителен брой. С нарастването на този брой обаче ще нарастне и оптимизма в обществото. Та нали в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век Швеция е била най-корумпираната държава в Европа?Двеста години по-късно тя е една от "най-чистите" страни. Този пример може да бъде заразителен и за България.
Георги Момчилов - 3-курсник в Юридическия факултет на софийския университет "Свети Климент Охридски" е възпитаник на ГПНЕ "Гьоте"- град Бургас.
Есето е отличено с втора награда в Националния студенстски конкурс, организиран от СНЦ "Ego Politiko pro bono publiko" под патронажа на Кристиан Вигенин - депутат в Европейския парламент
