Раздадоха наградите в конкурс за приказка

организиран от мол "Бургас плаза" в партньорство с община Бургас, Регионален инспекторат по образование в морския град и с медийната подкрепа на сайт Черноморие.

Журито определи трите най-добри приказки. Победителите получиха наградите си на специална церемония тази вечер. На трето място е класирана историята на Теодора Лазова, на второ - приказката на Стефани Кичукова, а първото място и ваучер на стойност 100 лева получи Присияна Събева (на снимката вляво).

Бяха присъдени и две поощрителни награди на Анастасия Лукина и на Йоан Маринов.

За своята съпричастност към конкурса сайт Черноморие получи почетна грамота.

Ето го и награденият текст на Присияна Събева - "Пеещото момиче"

Имало едно време едно малко момиченце на име Лили. То живеело в един град близо до морето, в малка къщичка със своите родители. Лили много обичала да пее – пеела, когато се събуждала от сън, пеела по пътя за училище, пеела в междучасията, тананикала си, когато си пишела домашните и помагала в домакинството, пеела в градината, в банята. Но все и се искало целият свят да е в музика. Чудело се , къде ли можело да намери такава вълшебна песен. Да звучи добре на всички езици, и този, който я чуе, да му се прииска веднага да я запее.

Един ден Лили решила да тръгне на пътешествие и да търси вълшебната песен. Къде ли да я намери? Най-близо било морето. И така малкото момиче се озовало на брега. Заслушало се в шума на вълните. Те се блъскали една в друга и се разбивали с гръм в скалите. Морската пяна заливала пясъка. Лили попитала:

– Море, море, можеш ли да ми направиш вълшебна песен?

Морето мълчало. Момиченцето продължавало да чака, но песен нямало. Помахало с ръце на чайките , усмихнало се на облаците. Неочаквано се показало слънцето. Вълните спрели да се гонят. Водната повърност станала примамлива и прозрачна . Лили притворила очи и си представила как приказно красиви русалки танцуват под звуците на невидим оркестър. Но песента й не се получавала.

Тогава Лили хванала автобуса и отишла в близката гора. Попитало я :

– Горичке, имаш ли песен за мен ?

Духнал вятър. Дърветата люлеели короните си и се удряли силно едно в друго. На момиченцето чак му станало страшно. Но не се уплашило. Запяло си песничка.

Не след дълго грейнало слънце. Цветята вдигнали главички и затанцували с вятъра. Птиците зачуруликали весело и сякаш цялата гора запяла.

Лили седнала на една пейка и съчинила своя си песничка:

Вълшебна песен имам аз,

ще я запея с всички вас.

Пея я с вятъра, пея с морето ,

да докосна искам сърцето.

Малки и големи по целия свят,

различни хора, с различен цвят,

хванете се дружно за ръцете ,

утрото с песен посрещнете!

Малкото момиченце усмихнато крачело към дома си и му се струвало, че целият свят пее неговата песничка. Тогава то разбрало, че може би не е нужно да търсиш големи вълшебства, а понякога ти самият може да правиш такива. Просто трябва да повярваш, че това е възможно.