С камбанен звън посрещнаха чудотворните икони на Богородица
Те ще останат в града до 12 септември. Така повече миряни ще имат възможност да им се поклонят.
Света Богородица-Вратарница стои над вратата, която води към Ватопедския манастир в Атон. През 1822 г., когато атонската гора била завоювана от турските войски, един от завоевателите - племенник на началника на турския отряд - дръзнал да стреля с оръжието си в Божествения лик на Пречистата Дева. Изстрелът попаднал в дясната ръка на Божията майка. Злодеят не останал ненаказан - той изпаднал в умопомрачение и се обесил на дърво близо да манастирската порта. Свидетел - очевидец на самоубийството, разказал как е станало всичко.
В крайна сметка Божията майка – покровителка на Атонските манастири, предотвратила нещастието и спасила Ватопедския манастир от разрушаване и унищожение. На Атонската икона и сега личи следа от изстрела, който пронизал ръката на Божията майка.
Произходът на иконата на Кикоската Божия майка води началото си от Кипър. Според една от версиите, името й идва от названието на вид храст и е свързано с византийската епоха. Друга теория свързва името на иконата с планината Кикос. За нея е писано много от ръката на апостол Лука и от ръката на Божията майка, което знание се предава от поколение на поколение. Светата икона е известна още като пресветата Богородица елеуса /източник на милосърдие/. На нея е изобразена пресветата Дева, държаща Христос с дясната ръка. Кикоската Божия майка се ползва с огромно уважение сред православните народи. През 1576 г. е била покрита със сребърен и златен обков, поправен през 1795 г. Ликът на Богородица е покрит изцяло и никога не се маха, по желание на император Алексий. През 1669 г. александрийският патриарх Герасим се осмелил да приповдигне обкова, за да види лицето на Божията майка, но бил наказан за своето кощунство и принуден със сълзи на очи да проси опрощение от Господа.
Според една легенда монасите смъквали покрова на иконата само в период на суша, като предварително я пренасяли на високо място, където отслужвали съответния молебен. Правели това без да гледат нейния образ, който бил обърнат към небето. Съществуват много народни песни, в които се възпява Кикоската Божия майка. Благодарение на нейната сила по време на суша е валял дъжд, бездетни са раждали и болни са оздравявали.
Козелщанската икона на Божията Майка, изпълнена със състрадание, е дарена на Свято-Николаевския женски манастир в село Городок, Ровно Киево-Печерската лавра, през януари 2000 година. През периода 1516 – 1730 г. Свято-Николаевският женски манастир е принадлежал на Киево-Печерската лавра. Оригиналната икона донесъл един от придворните на императрица Елизабет от Италия /18 век/.
Първото чудо на иконата е от септември 1881 г., когато костите на едно момиче, болно от паралич, се излекуват. Оттогава започва и продължителната почит към тази икона, която лекува различни болести – душевни и физически.
Козелщанската икона на Божията Майка е известна с много чудеса, хората най-вече й се молят за благословия на семейния живот на младите двойки.
Заедно с иконите за поклонение ще бъдат изложени и мощите на свети Йов и свети Амфилохий.
Според житието на свети Йов той е живял в тежки времена. Родил се е през 1550 година в Галиция и в светския живот се е наричал Йов Железний. Едва десетгодишен той постъпва в Угорницкия манастир. На 12 години бил подстриган за монах, а когато достигнал пълнолетие бил удостоен с великата схима, при което му било дадено името Йоан. Той много обичал това име и винаги се подписвал с него, но на иконите е писан като Йов. По молба на княз Острожени, преп..Йов е преместен в намиращия се в негово владение Дубенский манастир, където останал и писал доста в защита на православието.
Но жаждата за подвижническо уединено житие го заставила да се принесе в света гора Почаевска, където е избран за игумен. За молитвените си подвизи той се уединил в каменна пещера, краката му били покрити с рани чак до костите. Той постоянно изричал Иисусовата молитва "Господи Иисусе Христе, помилуй мене грешния", която го довежда до висока духовна степен. Ето каква казва сподвижникът му Досифей, който станал негов приемник по игуменство след смърта на преп. Йов: Веднъж, когато се молеше преподобният в тази пещера, го обля светлината на Божията благодат, която сияеше в цялата църква в течение на два часа непрестанно. Аз като видях това, с велик ужас паднах на земята победен от такова чудно видение. Преподобният Йов починал на 28 октомври 1051 година. Мощите му били открити през 1659 г. след като 3 пъти се явил на Киевски митрополит Дионисий.
Житието на свети Амфилохий разказва, че той е роден в украинското село Мала Иловица, на 10 декември 1894 г. в семейството на Варнава и Анна се ражда син, който при светото кръщение наричат Яков. През 1912 г. Яков бил извикан в царската армия, където работил като фелдшер. През 1925 г. Яков бил приет за послушник в Почаевската лавра и в трудолюбие и смирение изпълнявал всички поръчения. На 8 юли 1923 г. с благословията на митрополита на Варшава и цяла Полша еп. Дионисий, бил подстриган в монашество с името Йосиф. В 1933 бил ръкоположен от епископ Антоний за йеродякон, а в 1936 г. за йеромонах.
Из спомените за духовните деца на стареца: веднъж дошли при него млади хора, които се оплаквали от душевна тъга, липса на сън и апетит. Старецът ги заставил да стоят в двора и им казал да направят по 450 земни поклона, и ги помолил да правят това всяка вечер, а у дома да носят кръстове, да не пият и пушат и да ходят редовно на църква, да спазват поста. При това добавил, че когато е болна душата, това не са нерви, а бесове ги мъчат и трябва с пост и молитва да се борят срещу тях.
Йосиф се върнал в родната си село и заживял при своя племенник. При него започнали да идват много страдащи хора. Местните власти, обезпокоени от притока на хора в селото, започнали да настройват роднините срещу него, като един от тях се поддал. Излъгал той стареца и със своя трактор го откарал извън селото, като го пребил жестоко и го хвърлил в леденото езеро. В студения декемврийски ден мъченикът престоял 8 часа в ледената вода. Духовните чеда намерили умиращия старец и го откарали в Почаевската лавра, където още същата нощ го подстригали в схима с името Амфилохий. След дълго боледуване старецът оздравял напълно и отново започнал да помага на болните.
Из спомените на К. Шумалович: през лятото на 1961 г. на ръката на моя син излезе киста, тя се увеличи почти два пъти, водихме детето на лекари, но те не ни помогнаха. Тогава се обърнахме за помощ към стареца, който се помоли и държа ръцете на детето, като на другия ден от кистата нямаше и спомен. На 3 април 2002 г. светият Синод на Украинската православна църква приема решение за причисляването му към образа на светиите.
Миналата година в катедралния храм в Бургас за поклонение бяха изложени чудотворните икони на Богородица Ефеска, Богородица Услишителница и Тихвинската Богородица пристигнаха от Несебър. Иконите дойдоха тогава от манастира в Киев и бяха придружавани от осем монаха и игумена на светата обител архимандрид Дамян. Заедно с иконите бяха донесени и светите мощи на свети мироносица и равноапостолна Мария Магдалена, великомъченица Христина и други.
