Снежана Няголова има 22 години стаж като преподавател, от 10 години е директор на гимназията. Снимка Архив Черноморие-бг
Снежана Няголова е завършила Икономическия техникум в Бургас, сега Търговска гимназия. Има магистърска степен по философия от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, там придобива и втора специалност „Журналистика“. Завършва магистратура по европеистика и социални науки в СУ „Св. Климент Охридски“. Има научна степен доктор по управление на образованието в университет „Епископ Константин Преславски“ – Шумен.
Носител е на най-престижното отличие на Министерството на образованието и науката – грамота „Неофит Рилски“.
Има 22 години стаж като преподавател. От 10 години е директор на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ след спечелен конкурс.
В гимназията се обучават 1145 ученици от I до XII клас. В училището преподават 95 педагогически специалисти.
В този си вид сградата съществува от 1932 година, когато е направено разширението на съществуващото училище.
- Г-жо Няголова, тази година Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ празнува своята 155-годишнина от създаването си. Какво означават 155 години за образованието в Бургас?
- 155 години в образованието е впечатляваща цифра, защото зад всички тези години гордо стои неуморния труд, професионализъм, всеотдайност и любов на всички, които са се посветили на учителската професия и са решили да се занимават с педагогика и работа с подрастващи.
На образователната карта на Бургас нашето училище стои достойно, авторитетно и достолепно, защото 155 години доказват, че ние сме се утвърдили като емблема за качество на предоставяните услуги.
От друга страна виждаме как се е променило училището и образованието. Знам, че зад това, което сме постигнали през годините стоят неуморните дни и нощи на колегите, защото нашата професия, колкото и клиширано да звучи, не е само призвание. Да си учител се изисква характер и изключителен стоицизъм, особено в последните години, стоицизъм в симбиоза с много любов и отдаденост. Става все по-трудно в нашата професия. Глобалните предизвикателства, изискванията на цялата общественост, погледът на всички, които имат отношение към образованието е доста проницателен и ние трябва да отговорим на тези изисквания и на всички обществени потребности. Това, за което винаги съм пледирала е да има една изключително добра комуникация, взаимодействие и партньорство с всички субекти в релацията – училище, родители, местна общност. Защото най-ценното, най-голямото богатство за нас са нашите ученици – да ги възпитаме, да ги образоваме, да ги накараме да се чувстват горди от факта, че са наши възпитаници и естествено да продължат да се развиват в тази посока, която са приели за свой път, мисия и призвание.
Всяка година с изключителна радост посрещаме нашите бивши ученици! Много се радваме на тяхното присъствие, защото те се връщат и погледът, който имат към нас е вече различен! И цялата емоция, която съпътства това завръщане е много топла, много мила, много истинска, много чувствена и ние съпреживяваме с тях тази емоция отново.
Да, ние започваме винаги от първи клас и завършваме винаги с дванайсети клас. Познавам нашите ученици в годините. Прекрасно е чувството да ги срещнеш, да ги прегърнеш и те да ти благодарят искрено за това, че са били ученици в нашето училище.
- Как ще отбележите годишнината? Каква програма сте подготвили и кога ще бъде кулминацията на тържествата?
- Започнахме с подготовката на програмата за нашата 155-годишнина още през миналата учебна година. Още в летните месеци колегите трябваше да помислят за конкретни събития, които да формират пълнокръвна и жива културна програма, естествено изцяло реализирана с нашите възможности и в нашата база, в новата ни сграда, с която се гордеем.
В началото на септември имахме среща, на която трябваше да обсъдим предложенията, да ги стиковаме. Няма да скрия, че най-активни са учениците от начален етап. Много интересни неща бяха подготвили те.
Осъществяването на програмата започна през октомври. Кулминацията ще бъде нашият празничен концерт, който ще бъде на площад „Св. Св. Кирил и Методий. Едно такова събитие трябва да бъде видяно от цялата бургаска общественост, защото нашето училище е училище на поколения бургазлии. И те продължават да са емоционално свързани с него. Фамилна традициия на няколко поколения е да бъдат възпитаници на нашето училище. Това ще е нашият подарък за всички тях.
- Какъв ще бъде концертът?
- Концертът ще бъде впечатляващ и мащабен. Подготвяме го вече няколко месеца. Искахме да бъде на едноименния площад, срещу катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий“, за да се усети духа на пространството. А и това е знак, че ние съвсем успешно си комуникираме с всички институции, които са наши партньори в различни училищни събития.
Тук е мястото да благодаря искрено на Община Бургас, че ни предоставиха тази възможност да реализираме концерта на площада.
По отношение на самото съдържание няма да издавам информация, само ще вдигна леко завесата за по-любопитните като кажа, че ще имаме симфоничен оркестър, живи изпълнения от известни популярни личности, като в концертната програма са включени сериозен брой талантливи възпитаници на училището – бивши и настоящи. Водещ на събитието също ще бъде наш възпитаник.
Очаква се да бъде една феерия от звук и светлина, подобаващи за такова събитие.
- След като няколко поколения завършват тази гимназия, това означава ли, че има приемственост и в педагогическия състав т.е. има такива, които са били ученици и сега се връщат вече като преподаватели?
- Точно така. И като учител винаги ми е било приятно, когато в колектива идват колеги, които са били възпитаници на училището. Заимствах тази тенденция и когато станах администратор и управленец. През годините, на всички събеседвания с колегите от комисията сме обръщали приоритетно внимание на учители, които са завършили нашето училище или на тези, които никога не са упражнявали тази професия, но имат огромно желание да се реализират в нея. В момента в колектива работят над десетина колеги, които са възпитаници на нашето училище. Много е радващо, когато дойде кандидат за преподавател и сподели, че е възпитаник на гимназията. И влизайки споделя емоцията, която го е връхлетяла и си припомня за ученическите си години.
- На 1 октомври 1888 година по почина на Иван Шишманов се слага началото на висшето образование в следосвобожденска България. Реално бургаското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ е по-възрастно от висшето образование в страната, каква отговорност е това?
- Изключителна отговорност. Нашето училище е създадено през 1869 година. Повечето бургазлии знаят, каква е историята. Със сигурност е било много трудно в самото начало. Всичко е било свързано с много трудности, с куп препятствия, с това да бъдат убедени много хора, да вложат всичко необходимо, за да се материализира тази идея. Виждате през годините, какво се е случило. Но наистина това е много голям ангажимент и отговорност училището да има своето лице, да има смисъл, да има съдържание, да има авторитет, да успява да вдъхновява, да успява да дава на децата криле! Защото, ако можеш да летиш, трябва ли да лазиш? Хората сме различни. Колегите ми са различни, но със сигурност всеки един от тях има сърце, такова че да успее да вдъхне живот за изява на всеки един ученик, да им вдъхне увереност да успеят да се докажат, да се надскочат.
Обръщайки се назад във времето и вглеждайки се в дълголетната история на гимназията, мога само да се гордея от това, че вече 10 години съм ръководител на тази изключително авторитетна институция, за която вече казах, че е емблема за бургаското образование.
Много ми е мило, когато срещам непознати в други градове и държави и когато ме питат откъде съм, и какво работя, и те кажат: „А, ама аз съм учил в това училище“! Наистина е много мило.
- Десет години от Вашия творчески път са пряко свързани с тази гимназия. През тези години Вие ръководите училището. Как се промени то?
- Училището претърпя огромна метаморфоза. Комплексни са факторите. Нямах никакъв опит като администратор. Със сигурност съм имала, обаче организаторски умения, защото успях да сплотя колектива, съумях да ги направя едно семейство, един отбор, съумях да бъда примера и да задам мярата, защото когато си администратор и управленец, когато изискваш от другите на първо място ти трябва да си образец.
В годините училището ни претърпя изключително пълнокръвна промяна и по отношение на материално техническата база.
Самото образование се промени за тези десет години.
Ние хората станахме, може би, по-изискващи и взискателни към себе си, постоянно да търсим реализация, квалификация. През целия ни съзнателен живот не спираме да се развиваме. Учениците го изискват от нас. Дигиталният свят, в който живеем се променя с много бързи темпове. Т.е. цялото образование се е обърнало така, че да бъде в полза на всички възникнали глобални потребности и ние не можем да стоим на по-ниско ниво.
Постоянно мотивирам моите колеги да се включват в семинари, обучения, квалификационни курсове. Човек трябва перманентно да инвестира в себе си образователни капитали. Това е истината, защото знанието е сила, знанието е изключителна ценност и ние възрастните трябва да покажем на децата, че само чрез просветата, чрез културата, чрез това да бъдат грамотни, знаещи и можещи, бележи пътят към успеха, не само в професионален, но и в личен план.
- Въпреки че сте директор, Вие не спирате да преподавате. Какво е усещането да влизате в час и да виждате едни питащи очи включително и такива, които искат да кривнат и да не влязат в час?
- Сигурно съм един от малкото преподаватели, които ще кажат, че не съм имала ученици, които да бягат от моите часове. Не си спомням да съм имала такива ученици, може би поради факта, че преподавам дисциплини от областта на философията и гражданското образование. А учениците винаги са проявявали жив интерес към тази материя, която им е колкото далечна, толкова и близка.
Преподавам на ученици и от първи, и от дванайсети клас – емоцията е различна, но е огромна, защото тези мъничките са толкова искрени и любвеобилни, постоянно търсят внимание и грижа, докато в големите ученици виждам зрялост, разсъдливост и мъдрост. Винаги ми е било изключително приятно да преподавам. И ми липсва това по-пълноценно да се занимавам с преподавателска дейност, защото така наистина се чувствам жива, завършена и цяла, защото така усещам силна мотивация и аз самата да се усъвършенствам.
- Вие през годините не спирате да го правите. Вече сте и доктор. Това означава ли, че ще смените и възрастта на тези, на които ще преподавате т.е. ще влезете и в университета?
- На този етап не съм си поставяла такава цел. Може би ще дойде време, когато и това ще ме предизвика. Да, защо не? Мисля че и това може да се случи, не го целя, не го търся нарочно, както не съм търсила нарочно длъжността директор, тя ме е намерила.
Още не съм готова за този скок от средното във висшето образование. Нямам амбицията да се ангажирам изцяло с академична дейност, но знае ли човек, какво ще се случи след една, две, три, пет години?
- При всички трудности и рестрикции, които има по отношение на образованието, най-вече на средното образование, при всяко нещо, което се случва, при всеки проблем погледите се вторачват в училището и учителите. До каква степен родителите прехвърлят своите задължения и своята отговорност на Вас и ви търсят сметка за нещо, което те не са свършили?
- Все по-често се забелязва този феномен. То даже вече не е феномен, вече стана практика. Особено се забелязва при родителите от по-младото поколение - вменяват ни доста от техните задължения. Но няма да крия, че и за нас е трудно, когато родителите не ни съдействат, когато не ни подкрепят, когато не виждаме в тяхно лице идейни съмишленици.
Аз съм „за“ това училището като институция да си партнира изцяло с родителите, да успеем да ги направим наши партньори в образователно-възпитателния процес. Това, което те са положили вкъщи като ценностен модел ние да го затвърдим и надградим. Да превърнем децата им в достойни граждани.
Наистина се сблъскваме с доста претенциозни, с доста изискващи родители, дори с родители, които отсъстват. Може би социално-икономическите условия и финансовите невъзможности на доста хора да се справят са ги принудили да търсят своята реализация в други градове или в чужбина и децата са оставени при по-възрастни баби и дядовци. Когато обаче го няма самоконтрола, когато го няма самосъзнанието, когато го няма родителския контрол, който да се интересува и да търси обратната връзка от децата, и това да е всекидневно, и ние не можем да се справим със сигурност.
- Пандемията посочи някои от проблемите в образованието. Промените започнаха, но като че ли бяха спрени през годините. Какво трябва още да се направи и да се надгради, за да може образователният процес да се случва както навсякъде по света? Защото все още има хора, които се вторачват основно в делегираните бюджети и гледат на гимназиите като на средство при което ученикът следва парите?
- Ще е жалко, ако наистина се гледа на ученика като на средства и на финансов ресурс. За най-голяма моя радост в нашето училище това не е валидно. Да наистина имаме много ученици, нашето училище е желано, но никога не сме се водили от това да имаме ученици на всяка цена.
Българската образователна система претърпя сериозни трансформации, особено по време на пандемията. Имаше осезаема нужда да се модернизира и дигитализира. Одобрявам новостите и иновациите, учениците са още по-големи щастливци, ако имат възможност да учат в модерна и съвременна образователна среда, но си мисля, че ако ние като общество не създадем условия да покажем, че образованието е значима ценност, че то дава житейски смисъл, всичко друго ще бъде безпредметно и безсмислено.
- Т.е. 155 г. по-късно означава, че образованието е също толкова важно и ценно, колкото и преди Освобождението?
- Да, в пълна сила това е валидно. Начините са различни, крайната цел е една и съща.
