За несебърския 10-ти ноември, който настъпи 4 месеца по-късно

За несебърския 10-ти ноември, който настъпи 4 месеца по-късно

Да забравиш всичко, което трябва да се забрави, а после да го възстановиш в паметта си, когато е необходимо, за да го забравиш след това. Толкова е просто. Изисква се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет. В онова минало на еднопартийно управление, което днес характеризираме като тоталитарно, техниката на припомняне и забравяне беше много по-лесно приложима и осъществима. Но този процес не е патент на тоталитарното минало.Той е имал своите проявления в обществено-политическите практики след 9 септември 1944, но и преди това, в годините до 10-ти ноември 1989, но и в следващите 20 години, които днес характеризираме като период на прехода. Необходимо ли е да се връщаме към началото на т.н. български преход и неговите несебърски проявления? За някои това ще е излишно. Но какъв смисъл има днешният ни живот, ако не го сравняваме с предишния?

През 1988/1989 все още господстваше социалистическия начин на живот. Той се наричаше и СНЖ. Имаше и хора, който мечтаеха за него не само като "жизнь", но и като "другият начин" - "лайф". Разните хора си го мислеха по различен начин. Едни се го представиха като "Кореком", други - като свобода на словото. На трети не им трябваше нито "Кореком", нито свобода на словото. Те просто знаеха, че скоро ще станат милионери по оня списък за хората с куфарчетата, добили популярност като кредитни милионери.

Без да  знаят за съществуването на "перестроечна" литература или пък да четат "Огоньок" и "Московские новости". Те се съзнаваха като герои на новото време. Извън "героите" обаче за останалата част от хората, годините  на прехода бяха, преди всичко и най-вече, време на изпитания за оцеляване. Защото това е периода на дислокация на социалните пластове,които продължават да се наместват и понастоящем.

Преди 100 години Димитър Благоев-Дядото беше писал, че в такива периоди изплува мръсната пяна на обществото. Писаното от Дядото  може да се съотнесе и за сегашния преход от тоталитаризъм към демокрация. Защото и  на демокрацията може да се гледа като на курбан-чорбата. Трябва да се обере пяната веднъж, после още веднъж, ако трябва още веднъж, и чак тогава ще усетим истинския вкус на демокрацията.

Не трябва да се забравя, че безсмъртният Бай Ганьо също  живее и се въздига точно в условията на Преход. Времената на преход обаче изтласкват отгоре не само мръсната пяна на обществото, но и талантливи хора, които малко преди това и малко след това не биха имали никакъв шанс. Друг е въпросът, че несебърският 10 ноември настъпи през март следващата година, а курбанът на демокрацията продължава да се нуждае от изпенване.

Максим Момчилов