Arheologiya
40 учени от Европа и САЩ на конференция по археология в Ахтопол
, като им пожела ползотворна и успешна работа. В приветствените си думи към тях той отбеляза, че основна грижа на общината, която ръководи, е опазването на културното наследство на нейната територия и в морската й акватория, с ясното съзнание, че то е част от световното културно наследство. "Имаме привилегията да живеем в район, богат на археологически обекти и в същото време да сме на брега на Черно море, което е рай за всеки изследовател на древността", каза кметът.
Конференцията в Ахтопол събра най-големите светила в областта на прогнозното моделиране. 
Сред изтъкнатите гости бе американският професор Кенет Кваме от университета в Арканзас, топ изследователи в сферата на прогнозиращите модели в археологията. Занимава се с археология от 1981 г., оттогава е и големият му интерес към тази област на науката. Преподава геофизика, занимава се също така и с информационни технологии. За да усили ефекта от това прогнозиране, използва и статистически методи.
Професорът сподели от опита си, че методите на модерното прогнозиране се прилагат най-успешно в слабо развитите части на Америка, например в села, където все още не е развит туризмът и няма толкова голяма индустриализация. Използването им помага да се предположи къде биха могли да се намерят подходящи археологически находки, а така и да се предпазят тези райони от прекалената индустриализация, която би могла да им навреди. Най-много тези методи били използвани в югоизточната част на Колорадо, където археолозите успели да открият много древни села на племена, живели в тази област. "Интересното е, че ние не показваме тези открития на обществото, защото се страхуваме, че това би било твърде опасно от гледна точка на това, че използваме много скъпа технология, а самите обекти са изключително деликатни и съществува риск да дойдат твърде много хора на мястото. Вместо това ние се свързваме с правителствени организации и им предаваме данните, които сме открили. Те от своя страна изпращат специалисти, които да направят предварителни изследвания и да изведат експонатите, които могат да бъдат взети в музей", разказа професорът.
Зам.-деканът на Историческия факултет в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Тотко Стоянов, също участник във форума, обясни, че тенденцията в изучаването и опазването на културното наследство е не да се разкопава и изучава всичко, а да се изучава от дистанция. Дистанционните модели ставали все по-актуални, защото използването им предоставя възможност не само да се обхванат големи райони, а и по-мащабно да бъдат предвидени процесите, които са се случвали.
Археологът, който от години проучва обекти в Югоизточна България, каза: "В момента районът изглежда като обезводнен. Преди хилядолетия по времето на траките това е бил район с едни течащи реки, с богата селищна система и там има няколко големи центъра, които са свързани с най-големия разцвет на тракийската култура. Този район не може да бъде изучаван по традиционните методи, или трябва да се изучава столетия".
Доц. Стоянов подчерта, че прогнозното моделиране е нещо, което е доказало стойността си в страни, които винаги са били важни в историята. У нас то също има място. "Надявам се, че скоро ще могат да се убедят и държавните институции, че трябва да се стимулира това, да се вложат средства по един или друг начин. От друга страна се задълбочава ефектът от запазването на културата по нетрадиционен начин, защото по традиционния начин нещата или се случват твърде бавно, или просто не се случват", сподели той.
