Българите наследили Коледа от античната традиция на Балканите

забранил "така наречените календи" заради неприкритото им езичество, но в пределите на младата българска държава, образувана година по-късно, те не били преследвани, затова сред балканските народи ние сме съхранили най-много обреди и песни по Коледа, пише в книгата си "Славите ли, млада Бога?" Анчо Калоянов.

С думата "календи" в Рим отбелязвали началото на всеки месец, а корените на януарските календи са в култа към Янус, бог на небесния свод, своеобразен портиер, който отваря и затваря вратите на слънцето. Известност добили и брумалиите, най-късите дни в годината (24 и 25 декември), празнували ги нощем, а селските жители заколвали свиня в чест на Кронос и Деметра, поради което църквата се отказала и от тях.

След като се утвърдило за държавна религия на Римската империя, християнството все пак отстъпило на победеното езичество и въвело нов празник - Рождество Христово, непознат до IV век и официално признат едва през 431 година. Първоначално Рождество Христово бил на 6 януари, Богоявление, но тази дата била възприета само в източните предели на империята, по-късно окончателно и повсеместно се наложила датата 25 декември, деня на зимното слънцестоене, на който езичниците празнували рождения ден на непобедимия слънчев бог и на бог Митра, пише още в книгата на Анчо Калоянов.

Според едно поверие от село Подвис в Източния Балкан поповете не казвали кога е Игнажден и Първи март. То подсказва, че старите българи са имали две Нови години: мартенска, лунна, по която е датиран Съборът против богомилите, свикан от цар Борил през 1211 година и игнажденска, слънчева, по която са подредени празниците в т.нар. "Книги на Григорий Цамблак" от XV век.

Самата година се поделяла на четири времена, чиито средоточия са слънцестоянията и равноденствията. Затова и Коледа в коледните песни се смята за средзима - "средизиме по Коледа".

В народната вяра дните от Игнажден до Коледа са "замъчени" (Божа майка се мъчи да роди Млада бога), а спрямо тях симетрично са разположени Никулден и Ивановден. Първият е посветен на "стар свети Никола", покровител на морската стихия и - образно казано - със своя кораб той пренася света към спасителния бряг на Новата година. Вторият е в чест на "Кум Иван", който наред с Млада бога кръщава земята и небето и установява новия ред. Подредбата на празниците е осмислена като движение от старо към ново, от хаос към ред и издава намерението смяната на старата година с нова да се опише с матрицата на мита за сътворението на света, пише още в "Славите ли, млада Бога?".

Българските обичаи и традиции свързани с Рождество Христово се различни в отледните етнографски области на страната. По различен начин се празнува и посрещането на празника в Европа и по света.

До Коледа остават 6 дни, през които ще се опитаме да ви разкажем какви са традициите на Стария континент и у нас, как се приготвя семейството за посрещането на празника, как православните християни очакват духовното Рождеството.

Снимка Интернет