Църквата почита преподобни Никита и преподобни Софроний

Православната църква отбелязва 7 Неделя след Пасха на свети отци от Първия вселенски събор. Църквата почита преподобни Никита, епископ Халкидонски и преподобни Софроний Български.

Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие, отгдето после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний.

Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно пещерния манастир на свети Йоаким I, патриарх Търновски и преподобни Димитрий Бесарбовски), гдето се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.

Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.

Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Тия сведения за него ни съобщава българският книжовник поп Пею, автор на житието на св. Георги, който пострадал през 1515 година.

***

Църквата почита и преподобни Никита, епископ Халкидонски.

От млади години Никита се подвизавал в пости молитва. Той бил образец на всяка добродетел. По-късно станал епископ в Халкидон. Той ръководел своето паство с личния пример на своя съвършен живот и неуморимо добротворство всред отрудените люде, които се нуждаели от съвет, утеха, закрила и помощ. Той бил особено милостив и благодетелен към сираците и вдовиците.

Свети Никита много пострадал заради иконопочитанието от император Лъв Арменец (813–820 г.), когото той открито изобличавал, като му обяснявал православното учение за иконите. Той бил пратен на заточение, където и умрял.