Д-р Юсри: Истинските учители са хората, причинили ми болка

Процесът "Същност" разкрива нашия начин на съществуване в света. Показва негативните, подсъзнателни и невидими семейни модели и структури, които са променили възприятието ни за света и ни пречат да го видим такъв какъвто е.  

Д-р Юсри работи с изключителна яснота, съчувствие и чувство за хумор, без "метод", просто насочвайки хората към дълбоки наблюдения на вътрешното им Аз. Подходът му към личностното развитие е изключително прост и себеразкриващ се, което води към трайна трансформация в съзнанието.

Днес от 19.00 часа е семинарната вечер с д-р Менис Юсри в Бургас на тема: "Лидерството в съвременния свят".

- По произход съм от Египет, а от дълги години живея и работя във Великобритания. Доктор съм по психология и фамилна терапия и 15 години съм работил за Здравната служба на Обединеното кралство. Преди осем години основах фондация "Същност" в Лондон, с цел провеждане на семинари за личностно развитие, включващи психологични и терапевтични похвати. От тогава обученията се провеждат в повече от 16 дестинации по света. 

- Животът е едно постоянно творческо движение към бъдещето и това всъщност е изкуството. Творчеството винаги е ново, това което е творческо, винаги се променя и няма край, никога не е завършено. Всичко в живота е изкуство, с изключение на миналото, което е движение в обратна посока, назад, и за това няма как да бъде творческо.

- Да, използвам изкуството при създаване на семинарите и когато работя с хората. Предпочитам да кажа, че споделям с хората изкуството на отваряне на нашето съзнание.

- Нарекох семинарите си "Същност", защото чрез тях хората откриват истинската си същност, която няма социални маски и стереотипи на поведение. Тези семинари са вдъхновени от факта, че ние, хората, ставаме все по-изолирани същества. Това, разбира се, е вследствие на нашето придвижване към Индивидуализъм. В началото хората са получавали много подкрепа от групата и възрастните в нея, които са ги и вдъхновявали. През 90-те години имаше тенденция на загърбване на групата, като социален формат. Хората все още искат да покажат, че могат да се справят със всичко сами и да останат силни. Именно изтощението и психическото пренатоварване води хората в семинарната зала, при групата. Там в обстановка на спокойствие, съчувствие и подкрепа откриват колко са общи проблемите им. После ние им показваме колко е лесно да се преодолеят без борба и крайности.

- Първият етап е свързан с дълбоки и болезнени лични преживявания. Тези преживявания разрушиха всички филтри, които замъгляваха възприятията ми за света и ми позволиха да се вгледам много надълбоко в сърцето и душата си. Получих много прозрения и осъзнаване за това какво е да си човек и как можеш да бъдеш любящо и спокойно присъствие в света, за себе си и за другите.

- Отнася се, дори повече. Ако терапевтът не е работил върху себе си достатъчно, има опасност да попадне в капана на това, да се преживява като спасител на хората.

- Винаги се връщам към думата еволюция. Имам предвид социалната еволюция на нациите. Промените в обществото - нормите, разбиранията, организацията и приоритетите се случват прекалено бързо тук. Има и нещо друго, много важно. Във вашето общество няма така наречената "психологическа раздяла" на децата от родителите им. Децата създават свои семейства и се отделят, като заживяват отделно (в повечето случаи), но психически са все още силно обвързани с родителите си и зависими от тях. Единствено тук наблюдавам, както аз го наричам, "феноменът Баба" – жената, на която се възлага тежката задача да отглежда внучетата си в най-важните години от развитието на детето! А това е много погрешно...

Подхождайте към партньора си с щастие в сърцето си, уважение, съчувствие, благодарност и приемане на себе си и него/нея. Тази формула може да разреши всеки проблем във всяка двойка, във всяка култура на планетата! Мечтата на всяко дете е да види родителите си щастливи, а всеки партньор иска да види партньора си щастлив!

- Когато започнах работа в България, бях много учуден от това, до каква степен са въвлечени бабата и дядото в отглеждането на децата в семейството. Разбирам, че те го правят и по икономически причини и най-вече, когато държавата не подкрепя семействата.

Друго наблюдение, което имам, е върху очакванията на групата (обществото) към родителите да отглеждат децата си по определен начин, вписвайки се в старите норми на възпитание и начин на живот.

Много е важно да се даде шанс на децата да разтворят пълния си потенциал, да се почувстват индивиди, но в същото време да се чувстват сигурни, че принадлежат към определена група и семейство.

Ще споделя нещо от личен и професионален опит: Взаимоотношенията с детето са много сходни до тези с партньора. Но най-важната връзка е тази между родителите! Това е душата и сърцето на всяко семейство. Ако има проблем между партньорите, тогава цялата семейна система се разтройва. Аз препоръчвам: винаги помнете – не можете да имате връзка, ако не можете да живеете със себе си и да сте щастлив отвътре! Няма такова нещо като "нещастни връзки" или "нещастни семейства". Има нещастни хора, които използват връзката или семейството като източник на нещастието си!

- Семейната система съдържа много подсистеми (родителска, детска, на възрастните), които си взаимодействат и комуникират помежду си. За да е стабилно едно семейство, трябва да има баланс:

Йерархичен баланс  – родителите ръководят и границата не трябва да се пристъпва, нито членовете на системите да си кооперират. Децата никога не трябва да са водещите или да контролират семейството.

Границите трябва да са балансирани – "размитите" граници означават, че родителите губят авторитета си, а децата не се чувстват в сигурни ръце. От друга страна, ако родителите са много строги и контролиращи, децата стават прекалено зависими и се противопоставят, чувствайки се несигурни в същото време!

Чувство за принадлежност  – всички членове на семейството трябва да бъдат включени в семейната система. Всеки си има място и е равнопоставен на другите. Ако някой от тях избере /води различен начин на живот или се отклони от нормите на групата по някаква причина (напр. избира партньор от друга култура или религия, с различна сексуална ориентация, криминално проявен или инвалид) е жизненоважно за този член да не бъде изключен от семейството.

Гъвкавост  – както всеки индивид, и семейството преминава през различни периоди, като раждане на дете/осиновяване, пубертет, пълнолетие, смърт, имигриране, пътувания, тръгване на училище, инциденти, непредвидени промени, пенсиониране, напускане на дома от децата и т.н. Това са нормални неща в цикъла на живота, но при тях семейството е много уязвимо.  Тогава то трябва да е гъвкаво и да се променя според новата ситуация. Но наблюдаваме много семейства, които запазват старите привички, начини на комуникация и отношение и като резултат те зациклят и се появяват болестите.

- Смирение, човечност, хумор, хармония.

- Истинските ми учители са хората, които са ми причинили най-много болка и след това съм успял въпреки това да остана и бъда любящ към тях.

"Когато ученикът е готов, учителят се появява и учителят си ти".

- Във всеки момент от живота ни имаме изборът да се "защитаваме" (да сме изкуствени) или да бъдем тези, които наистина сме. Всяка грешка е човешка. Не бъдете прекалено сурови към себе си, не се съдете прекалено строго. Имайте търпение към другите, но първо към самите вас!