IMG_0964
Два билборда за годишнина на Тато
монтиран в близост до Ахелой, а другият - в близост до бензиностанция в западната зона на комплекс "Слънчев бряг". И двата билборда са с идентичен текст: "102 години от рождението на другаря Тодор Живков", като образът на първият държавен и партиен ръководител на страната ни е от времето преди 1989. Билбордовете бяха експонирани в навечерието на 102-годишнината от рождението на Тодор Живков и са на път да се превърнат в традиция. За първи път билборд с лика на Тодор Живков се появи в Несебър по инициатива и със средства на Дочо Дочев на 7 септември през 2011,когато в България бе отбелязана 100-годишнината на човека от Правец. На 8 септември образът на Живков осъмна зацапан с боя от саморъчно направена мастилена бомба.Щетите изглеждаха непоправими, но с усилията на Дочев и негови приятели, билбордът се появи отново чисто нов, а извършителя на атаката така и си остана неизвестен. Година по-късно билбордът бе експониран по-близо до Несебър с нов надпис: "Тодор Живков – дългогодишен ръководител на МАЙКА БЪЛГАРИЯ". Според ининициаторът, отново осигурил си сам средствата за билборда, Живков е историческа личност и като такав ще остане в паметта на българския народ. И повечето хора ще си спомнят с добро за живота си по време на неговото управление. В навечерието на 101-годишнина на Живков обаче новият билборд бе сполетян от съдбата на предшественника си, само че този път боята на мастилената бомба бе бяла. Извършителят (извършителите) за разлика от Дочо Дочев, открито заявил своята позиция и вложил средства да я изрази, остана неизвестен. И преди инициативата на Дочев породи реакцията на опоненти, които предпочетоха тъмната част на денонощието и алибито на анонимността в интернет. Първите реакции днес пак са на анонимници. Близо четвърт век обаче повечето от хората тъгуват по управлението на Тодор Живков, защото тогава имаха сигурност за работата си, имаше държавност, развито селско стопанство, стабилна и общодостъпна образователна система, гарантирано добро здравеопазване за всички. Социалните различия в обществото не бяха големи, по улиците нямаше просяци. Хората, които са били в активна възраст по времето на социализма, разказват за всичко това на своите деца и внуци. В днешния ден някои сигурно ще си спомнят и за циркулиращия в интернет пространството клип със заглавие: "Тато пак намига на Бойко". Други спират колите си да си правят семейни снимки за спомен до билборда. Реалността е въпрос на гледна точка. Очевидно е обаче, че паметниците, доколкото един възпоменателен билборд може да се квалифицира като такъв, се възприемат по повече от един начин. Но историята, а Живков е историческа личност, няма как да се изтрие с гумичка и не може да се заличи с мастилена бомба. А билбордове с лика на Тодор Живков най-вероятно ще продължат да се появяват и на други места в страната.
Текст Максим Момчилов
