Галерия "Graffit" представя изложба на Nomad
, Jean-Michel Basquiat и Séripop). Основното обединяващо звено между всички представени творци и произведения: заличаването на разделителната линия между студиото, където артистът работи, галерията, където излага произведенията си, и улиците на града, по които всички ние се движим, потънали в собствените си мисли. Изложба, посветена на едно течение в съвременното изкуството, което (все още) не е ясно дефинирано и поради това е лишено от съмнителната привилегия да му бъде лепнат етикет: то е твърде софистицирано, за да бъде определено като street art, но и не винаги достатъчно елитарно, за да заслужи вниманието на "сериозните" арт критици.
Същевременно обаче течение, което е обречено да бъде все по-често във фокуса на медийното внимание поради редица фактори: отхвърлянето на традиционните правила, роли и взаимоотнотношения в арт средите, (поне) привидната си достъпност и съзнателното търсене на връзката с масовата, не-галерийна публика, своята двупосочна връзка с различните аспекти на популярната култура...
В контекста на всичко това една нова българска галерия – "Graffit" във Варна – избра да представи на базираният в Берлин артист Nomad. Откриването на галерия за съвременно изкуство у нас само по себе си е събитие; да поканиш един непознат за широката публика автор (и стил) е провокация, но в конкретния случай и силна заявка за визия и амбиции отвъд контекста на моментното състояние на родната арт сцена. Защото Nomad е не само enfant teribble на немската арт сцена и автор с над 45 самостоятелни и групови изложби по целия свят (от Токио до Лондон и от Рейкиявик до Лос Анжелис) – той е и ярък представител на "steet to studio" движението. Един от отзивите за негова изложба гласи: "Ако Баскиа и Харинг имаха извънбрачно дете, Nomad щеще да е сред неговите фейсбук-приятели".
Творбите на Nomad съчетават влиянието на графити културата (и съвременната популярна култура изобщо) с една ненатрапчива, но не и незабележима многопластовост. Резултатът са първосигнални на пръв поглед произведения, които обаче вълнуват възприятията на зрителя по неочаквано дълбок начин. Творби, които трудно се побират в което и да е чекмедже на големия шкаф, наречен Съвременно Изкуство, и които по елегантен, но и категоричен начин напомнят: изкуството и артистът не се нуждаят от граници, етикети и определения.
Въпреки огромното си влияние върху берлинската стрийт арт сцена от 90те години до днес, Nomad категорично се разграничава от нея: "Определението стрийт арт ме вбесява, аз не принадлежа към стрийт арт сцената. Нито към която и да е друга "сцена". Аз просто използвах улицата като поле за изява като артист. От време на време продължавам да го правя – градската среда е място, където посланията ми могат да достигнат до хората".
Комерсиалният успех като "галериен" художник (творби на Nomad са собственост на редица колекционери, сред които холивудски знаменитости като Деми Мур и Аштън Кътчър) също не изглежда да е повлиял на неговото отношение към себе си и заобикалящия го свят – той изглежда много по-загрижен от запазването на свободата си като творец, отколкото от продажби, галерии и арт дилъри.
Идеята за свободата е централна в творчеството на Nomad. Неистовия стремеж към свобода - свобода от условностите на града и обществото, от правилата на съвременната арт сцена, дори от границите на собствената човешка същност – среща смазващото въздействие на факта, че абсолютната свобода е невъзможна. Резултатът са пропити от вътрешен конфликт произведения, за разшифрофането на чиято символика понякога са необходими енциклопедични знания: от жаргона на улицата до древноизточна философия, от християнски докринизъм до последния епизод на Хари Потър.
Може би точно стремежът към свободна изява е в основата на силно изразената контекстуалност, сътътваща изкуството на Nomad. Творбите му почти винаги са създадени на мястото, където ще бъдат изложени пред публика и са в резонанс с околната среда, независимо дали става въпрос за улиците на града или за арт галерия в скъп квартал на Милано, Лондон или Токио. И почти винаги носят със себе си елемент на изненада, провокация, разушаване на границите на очакваното от зрителя...
Всичко това прави представянето на предстоящата изложба на Nomad, донякъде сложно. Нито една от творбите, които ще бъдат представени, не съществува към момента: те ще бъдат създадени в галерията, в дните преди откриването, а някои от тях – пред погледа на зрителите по време на самото откриване, превръщайки акта на създаването на едно произведение на изкуството в преживяване. Не е ясен броя (нито вида) на работите, които ще бъдат изложени, нито техния стил или тема. Две неща все пак са сигурни:
Първото: става въпрос за събитие, което си заслужава да бъде посетено, независимо дали сте възторжен фен на съвременното изкуство или нямате представа какво е ТАТЕ.
Второто: каквито и да са очакванията ви за тази изложба, те най-вероятно няма да се сбъднат.
Днес+
