DSC_4301

DSC_4301

Иван Арабаджиев: Грънчарството не е занаят, изкуство е!

Пещта в школата не работи от пет години и това затруднява процеса по изпичане на произведенията, които излизат из под ръцете на талантливите деца. За ремонта й са необходими 5 900 лева. Ръководството на училището започна серия от инициативи за набиране на средствата. На първата проява само за два часа бе събрана сумата от 528 лева.
Поредната акция е благотворителната изложба, която ще бъде открита на 7-и февруари от 18.00 часа в зала "Христо Фотев" в културен център "Морско казино" Бургас. На място ще бъде поставена и кутия за събиране на средства. Който желае да подкрепи кампанията може да направи превод по сметката на СУ "Иван Вазов": Общинска банка, BG89SOMB91303124008400.
- Изложбата, която ще бъде открита в културен център "Морско казино" е озаглавена "Бъдеще с глина под ноктите". Какво могат да видят бургазлии, които ще дойдат, за да я разгледат и да подкрепят начинанието?
- В изложбата ще включим произведения на деца, които са правени през годините, по време, когато пещта работеше и учениците можеха да видят крайния продукт на своята работа. Това са най-хубавите предмети, които сме събирали от създаването на школата през 1972-1973 година до преди няколко години. Те са част от постоянната експозиция на Школата по керамика, която се намира в СУ "Иван Вазов". Авторите на тези произведения вече са големи и на тях също ще им бъде интересно, какво са сътворили, когато са били деца.
- Произведенията, които ще подредите в зала "Христо Фотев" са завършени. Те са изпечени в пещта, която в момента не работи...
- Така е. Историята на пещта е 45-годишна. Тя е фабрично направена в Добрич. Имаше един период, в който пещта не работеше и тогава ние с баща ми, Кольо Арабаджиев, направихме ремонт, въпреки че не сме майстори. Така тя продължи да функционира още осем години, след намесата ни. Когато започна да дава малки дефекти, предупредих тогавашното ръководство на училището, че има проблем с нея, за да може да се вземат своевременни мерки за ремонтирането й. Но за съжаление не дойде времето за това и преди 5 години тя окончателно отказа да работи.
Ако съберем нужните средства, тя ще бъде поправена, а майсторът дава гаранция, че след ремонта тя ще работи поне още 20 години.
- Ако трябва да обясните стъпка по стъпка процеса на създаване на едно произведение от обработването на глината до изпичането, кое след кое следва?
- Първата стъпка е да се омеси глината, ако тази, с която работим не е достатъчно добра. Тогава се налага да разтрошавам изсъхнали парчета глина, да я намокря, да я меся, докато стане хомогенна и децата могат да работят с нея. Има такава поговорка, че грънчаря първо трябва да се научи да си меси глината, чак след това да прави предмети от нея.
Вторият етап е да се постави задача на децата. Те измайсторяват предметите си, които след това трябва да изсъхнат няколко дни преди да бъдат сложени в пещта.
Следващата стъпка е печенето на бисквит, а след това се пече на глазура.
А последният етап е да направим една изложба, за да могат хората да се радват на детските произведения.
- Каква е продължителността на живот на едно произведение, създадено от глина?
- Продължителността е 8000 години. Има намерени предмети от глина, които са правени преди 8 хилядолетия. Напрактика този материал е универсален, защото преди хилядолетия хората са си правили къщите от глина, правили са декорация от този материал, известно ни е и т.нар. клинописно писмо върху керамични плочки. Ако предметите не се унищожават, могат да изкарат много дълго време. Напрактика са вечни. Ако са подложени на тежки климатични условия, както е в момента студена зимата, могат да замръзнат, да се разпрашат, но киселината трудно им действа. Творбите направени от глина, който е естествен природен материал, са издръжливи. Самата глина е податлива на обработка и помага на децата да дадат външен израз и форма на своите фантазии.
Преди десетина години възстанових големите керамични фигури на кукера и на лазарките, които са в двора на Етнографския музей и те са цели и до днес.
- За тези 40 години, през които съществува Школата по керамика, колко деца са минали оттук?
- Нямаме такава статискита, но за мен цифрите са формалност. За нас е важна радостта в очите на децата, които са я посещавали. Често ми се случва да се запозная с някого и като се разприказваме той да каже, че е посещавал школата. Много пъти съм чувал хвалебствени думи за баща ми, когато кажа чий син съм. Това ме радва. Дано и след години и за мен да казват така.
- Колко деца посещават сега школата в училището?
- Допреди една година работих с деца от предучилищна възраст до втори клас, имаше една сборна група от деца, които имат желание и възможности да работят. Най-малките се научават на елементарни неща. С възрастта придобиват навици и разширяват уменията си. В момента водя група от около десетина ученици по проект "Твоят час".
Имаме много хубави предмети, които са изработени през годините и се чудя как да ги съхранявам. Надявам се парите за ремонта на пещта да бъдат събрани, за да бъде поправена тя и предметите да бъдат изпечени и запазени за поколенията. Тези деца, които са ги правили също заслужават да видят крайният резултат на своя труд в една изложба.
- Във вашата школа има приемственост и традиции. Сред учениците ви има ли такива, които са деца на ваши бивши възпитаници?
- Има много такива случаи. Преди ден срещнах едно дете Христо, чиято майка Светла също посещаваше школата. И сестрата на Христо - Йорданка, прекарваше часове ваейки предмети от глина.
Иска ми се, не само децата да се радват в ателието, но и да се запали някои от тях и да продължи да учи в училище за керамика при майстори грънчари.
- Какво преди 40 години е провокирало баща ви да направи школата?
- Не сме коментирали причината за това. Но знам от него, че когато е бил малък е ходил да си играе на реката, която минава край лозето на дядо ми. Правил си е предмети от глината, която загребвал от реката и после ги е изпичал на слънце. Това желание на детете да се докосне до калта, да се изцапа, да играе с пръстите явно го е подтикнало да даде възможност и на други деца да си играят и да се изцапат с глина при това с разрешение на родителите.
- Кога баща ви ви заведе за първи път в ателието и ви позволи да се изцапате с глина?
- Малко по-късно, когато бях шести-седми клас. Но не го почувствах като натиск от негова страна, на мен веднага ми стана интересно. Баща ми водеше децата на екскурзия на места, където работеха майстори грънчари. Аз също съм пътувал с тях.
Така сме се докоснали до много добри майстори. Защото за мен грънчарството не е занаят, това е изкуство.
- Когато баща ви ви остави школата, какво ви заръча?
- Не ми е вменявал някакви задачи, но аз го чувствам като морален ангажимент да съхраня школата. Понякога ми натежава, но докато не съм сигурен, че някой може да продължи традицията след мен, трябва да го крепя. Човек трябва да преодолява дреболиите и да оценява красотата, която ни заобикаля. Затова ми се иска да бъде ремонтирана пещта, за да виждаме завършения труд на децата.
- Кой е най-ценният предмет от глина, който сте държал в ръце?
- Ако бях археолог, щях да кажа - чинията на Ной. Работя като реставратор в музея и когато ми донесат калните парчета от някакъв съд, ми е много приятно, защото съм първият, който ги докосва след няколко хиляди години. Все едно виждам моите събратя грънчари, които са създавали предмета и разбираш, че вековете нямат значение.
- Какво най-лесно се отдава на децата да изработват от глина?
- Те са като пингвинчета. Когато едното започне да прави нещо, другото иска да го направи същото. Като учител преценям кой какво може да направи. Виждам, какво им е нивото и дали могат да се справят с поставената задача или не. Затова им обяснявам, че не трябва да се дразнят, че работят по различен начин, защото на всеки му се отдава да прави нещо различно - едно дете работи на грънчарското колело, друг с плочка и т.н.
- Колко време ви е необходимо да разберете дали едно дете има дарба?
- Много бързо мога да преценя това. След първите десет минути работа с глина и ми става ясно, какво може детето и има ли талант.