DSC_4161
Използвали средновековна църква за гробница Регионален бургаски музей, ще продължат 2 години. Проектът има за цел извършването на спасителни археологически проучвания, консервацията и реставрацията на началото на стената с двете кули и вход между тях. С този участък ще се завърши реставрацията на цялата Южна крепостна стена.
"Площта, която се обработва е огромна, много бързо трябваше да достигнем до основите, за да се изясни каква е запазената архитектура, има ли опасност от бързо разрушаване, тъй като предстои зима", пояснява Дражева.
Едновременно с разкопките върви и проектирането на аварийната консервация. В многовековната история на Созопол най-интересният отрязък от време по отношение на укрепителната система на града е от края на 4-ти до 13 век.
Археолозите се радват на много добре запазената крепостна стена, висока 7,30 м, най-високата съхранена като оригинал, открита на територията на България досега. Открит е и вход със специални функции, който е на 15 метра от централния.
Второстепенният вход е в центъра на шийката на провлака, но малко встрани – югоизточно от него. Той е второстепенен като стопанско и гражданско значение, но не и от гледна точка на неговото военно значение.
Вероятно в началото на 6 век, след тежките нападения на черноморските градове от варварите от север и от пиратите по море, се е наложило удвояването на крепостната стена и изграждането на специален вход с 4 м ширина с две кули – бастиони.
"Този няколко пъти преустройван вход показва каква е била тактиката на отбранителите на крепостта. 4-метровата ширина дава възможност за бързото излизане на конници - един малък конен отряд, който да реагира при нападение на портата или ползването на тежкобронирана кола с метателни уреди", обяснява Цоня Дражева.
Непосредствено пред входа, на 40 метра е изградена църква, с датировка 6 век. Тя е просъществувала до края на 13 век и може да се счита, че е една от най-добре запазените от откритите до сега в Созопол 6 храма от средновековния период.
Според археологическия екип най-интресното е, че църквата е превърната в костница и е изпълнявала функцията на гробно място. Това се проследява по извънредно интересните находки – явно по времето на османската империя християнските църкви и прилежащите към тях терени са единственото място, където християните - българи или гърци, живеещи в града, са можели да погребват своите мъртви.
Проследявайки в некропола многослойно препогребване в отделни части, които са сформирани като малки гробници, археолозите стигат до заключението, че почти два века тя функционира като средищно място за християнски погребения на жители от града, а може би и от околностите.
Археолозите не са имали очаквания, че стената ще бъде толкова висока и добре запазена, тъй като доста е пострадала през последните 70 години. От нея дори са вадени камъни за строителството на къщите на новите заселници още през 30-те години. А с изграждането през 80-те години на крайбрежната алея с много заведения, новите постройки почти изцяло закрили древния зид.
"Установи се , че едната кула, която съм проучвала още през 1986 година, е разрушена с около 2 метра, изравнявали са, за да направят част от кухнята на ресторант, който и в момента функционира", разказва Цоня Дражева.
Реализацията на проекта ще сложи край на незаконната намеса в старините и ще оформи пространството между сега съществуващия храм "Св. Св. Кирил и Методий", морския бряг и площад "Хан Крум". Така ще се създаде един прекрасен туристически маршрут.
