Къде да отидем на фотосафари?

Къде да отидем на фотосафари?

диви животни ще ви каже, че същите качества трябва да притежават и хората с камера в ръка. Особено ако искат да направят "Голямата снимка".

Чудесни места за фотосафари са брегът на морето, горите на Странджа и езерата край Бургас. Над тях преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Водните басейни около областния град са най - големия комплекс от крайморски езера в България. Общата площ на Атанасовско, Поморийско, Мандренско и Бургаско езеро е 9 500 хектара. Голяма част от тях са обявени за защитени територии. Отличават се с изключителното разнообразие на своите обитатели. Тук специално за да наблюдават птиците и да запечатат вълнуващи мигове от живота им, идват туристи от целия свят. Особено по време на прелета, когато небето над езерата почернява от ята. Особено впечатляващи са големите групи пеликани, които не са така плашливи както останалите си събратя и допускат човека близо до себе си. Така е и с много от лебедите. Сред тях има такива, които са на практика питомни. През по-голямата част от годината те живеят някъде в Европа като паркови птици. Те до толкова са свиканли с присъствието на човека, че можете да ги храните от ръка. Специалистите обаче предупреждават за опасността, свързна с това. Ако храната, която им предлагате е неподходяща, последиците за пернатите могат да бъдат пагубни. Това не важи за гларусите, които не са претенциозни към храната. В същото време, те са едни от най - благодатните модели за снимки. Лесно можете да ги привлечете, ако им хвърляте във водата хапки хляб например. Те ще се насъберат около вас и няма изобщо да ви е трудно да им направите снимки отблизо. За "отстреляте" успешно с фотоапарат по - редките видове птици ще ви е нужна по - специална подготовка. Професионалистите в тази област снимат задължително от така нареченото укритие. Укритието най - често предсатвлява малка палатка, издигната на подходящо место. Или друго подобно приспособление. Ясно е, че за такива занимения се изисква време и усилия. Ако обаче часто посещавате едни и същи места, твърде вероятно е, опознавайки обектите, да имате късмета да заснемете грациозните бели чапли, ибисите, морските орли и други летящи красавци.

Странджа също предлага много възможности. В горите й живеят над четиристотин вида бозайници, птици, влячуги и риби. Говори се, че там все още може да бъде видян рисът. Според официалната статистика, той е изчезнал в България в средата на двадесети век. Обичайни за Странджа са едрите бозайници - сърната, благородният елен, муфлонът, еленът лопатар и вълкът. Не искам да ви отчайвам, но ако не сте специално подготвени, оборудвани с подходяща оптика и ако не познавате отлично районът, не ще успеете да им направите добри снимки. Освен ако намате мнооого голям късмет. Широко разпространени са дивата свиня и чакалът. Може да се каже, че те са по - лесни за "улаване". Не трабва обаче да забравяте, че глиганът може да бъде истински звяр. Той всъщност е едно от най - опасните животни у нас. Често се срещат лисицата, язовецът, бялката. Чувствителните им сетива ги правят едни от най - трудните за снимане обитатели на гората. Популациите на видрата и дивата котка са сред най - многобройните в Европа. По - редки са златката и европейският пъстър пор. За да заснемете което и да е от тези животни, ще трябва да се въоръжите с голямо търптние.

Истината е, че много от хубавите фотоси на диви животни са направени в плен - в зоопаркове, волиери и оградени пространства. Дори тогава пак трябва да сте внимателни и да не забравяте, че дивото животно, колкото и миловидно да ви изглежда, си остава диво завинаги. Лично аз все още имам белег на крака от близка среща с един сърандак, в чиято клетка имах неглагоразумието да вляза. Докато бях зад оградната мрежа той ближеше ръцете ми и ме гледаше тъй мило, че не се сдържах и реших да скъся дистанцията. Щом се озовах обаче на негова територия, той наведе глава, започна да рие с копито и за моя голяма изненада се хвърли с всичка сила към мен. Слава богу, че рогцата му достигаха под нивото на коленете ми и се разминах само с одрасквания. Не искам да си предствая какво щеше да стане, ако бях влязла при благородният елен. Както впрочем възнамерявах. Неговите рога са с дължина средно седемдесет сантиметра всеки. Така че, благоразумието, както винаги в живота и тук е много важно.

Вълците нама да ви нападнат, но няма и да ги видите. Освен ако не сте с професионален водач. Тези хищници, станали митични с кръвожадните си нападения, в този район са малко и се хранят основно с болни и слаби животни и с дребни гризачи.

Снимките на растения в Странджа не са за пренебрегване. Тук можете да откриете множество представители на зеленото царство, които не виреят никъде другаде по света. Най - красивото от тях безспорно е зелениката. Не случайно то е избрано за символ на Природен парк Странджа.

Пейзажите, които можете да заснемете също си заслужават. Особено рано напролет и в през есента. Не трябва да забравяте, че за да запечатате красиви гледки е нужно да снимате рано сутрин или привечер. В противен случай и най - пленителният на живо пейзаж ще изглежда върху хартия повече или по - малко плосък и обикновен. Трябва да помните и друга важна подробност. Тези прекрасни за снимки часове са времето, в което обичат да се отдават на любимото занимание ловците, които наричат себе си истински - тези с огнестрелното оръжие. И особено бракониерите. Които, ако се сблъскате с тях в гората, могат да са доста по - опасни от който и да е див хищник.

Текст и снимки Татяна Байкушева