Мери: Нека хората да мислят позитивно и да ни помагат с любовта си
За да се изклекува обаче трябва да бъде намерен съвместим донор. За болестта, за надеждата и за вярата споделя Мери - съпругата на Миро, която е част от групата.
- Как дойде идеята за благотворителния концерт в подкрепа на Миро?
- Идеята за този концерт дойде от бургаските музиканти. Момчетата и момичетата, които творят в този град искаха да бъдат полезни. Начина, по който един музикант може да помогне е с музика на сцена. През тези месеци нашите колеги от Бургас ни помагаха, затова решихме да направим концерта. Община Бургас ни оказа подкрепа. Цялата организация падна на плещите на Тони Димчева, но наистина трябва много близък човек, за да се нагърби с такова начинание.
На 31 август всички наши приятели от Бургас ще пеят, ние - "Мери бойс бенд", също ще изпеем няколко песни, за да обърнем внимание на нашите съграждани, че имаме нужда от помощ. Отново подчертавам, че нашата нужда не е единствено това да се съберат пари. Искаме да се съберем и да пеем, да изпратим едно послание.
Не парите са най-важното, когато става въпрос за лечение като това. Иска ми се хората да мислят позитивно и да ни помогнат с любовта си и с подкрепата си. Разбира се, че парите имат значение. Лечениете е изключително сложно и преминава през много етапи. Ние в момента сме в една безизходица, наистина не знаем как ще продължи лечението оттук нататък. Преминаха вече две химиотерапии. Те имаха своята роля в лечението, но не доведоха да успеха, който мислехме че ще постигнем с тях. Много се надявахме, че след втората химеотерапия няма да има повече болни клетки в организма на Миро и ще се пристъпи към трансплантация, но за съжаление тях ги има. В момента лекарите във Франция също са на кръстопът, защото в Световната банка за донори няма съвместим донор за Миро. Сега се търси донор сред стволовите клетки от пъпна връв от новородени деца. Това е някакъв резервен вариант. Когато се разбра че в Световната банка няма съвместим донор за костен мозък, се тръгна към вариант за трансплантиране на клетки от него самия, но при положение че не се достигна до варианта за пълното излекуване на клетките, това отпадна.
Чакаме. Лекарите във Франция са по-наясно с нещата.
От няколко дена обмислям варианта за стартиране на национална кампания за донорство на костен мозък. Безумно е да се търси донор в Световната банка. Най-логичното нещо е да има съвместим донор на мястото, където си се родил. За съжаление в България и ние, българите не сме узрели за това да бъдем донори. Но "хубавото" нещо е да си донор на костен мозък е това, че ти фигурираш в една база данни, не се лишаваш от никакъв орган. Прави се изследване, за което ти се взема малко кръв, HLA типизация и ти влизаш в тази база данни. Оттам нататък е малка вероятност да бъдеш извикан за донор. Човек може да бъде донор и да спаси човешки живот без да се лиши от нищо в тялото си.
- Как е Миро сега?
- Чувства се добре. Откакто сме се прибрали от Франция ходим в София за изследвания и почти непрекъснато сме тук, в Бургас.
Слава Богу, че имаме много приятели. Страшно много хора ни помагат. Преди няколко дена си мислех, че може би трябва да дам оценка на хората около нас. Приятелите ни заслужават една огромна 6-ца. Медиите в България също, защото ни оказаха страхотна подкрепа. Почитателите на групата също реагират адекватно и те също заслужават голям "Отличен". На българските институции за жалост мога да пиша "Слаб". Досега съм подала документи навсякъде, но не съм получила никакъв отговор от нито една от институциите. Това е ужасно. Виждам че нищо не се случва и не се развива.
- Как се промени животът ти, след като разбрахте за болестта на Миро?
- Тотално. Аз живея само за тази кауза - Миро да се излекува.
- Мислила ли си, че ако това което ставаше с вас се случеше, но вие живеехте в друга държава нещата щяха да бъдат различни?
- Щяха да бъдат. Най-малко, защото нямаше да занимаваме сега хората с нашите проблеми. Във Франция Миро се лекуваше в държавна блоница. Там няма значение какъв си. Всеки човек, който е гражданин на Франция получава такова лечение, каквото и той получава. За съжаление в България в последно време, не стига че няма никаква култура и образование, държавата няма и здравеопазване. Но и не съдейства на хората, които имат проблеми да отидат в друга страна, където може да им се помогне.
- Как успяваш да се събудиш сутрин и да продължиш напред?
- Просто вече не мисля толкова за болестта, а как ще изживеем един пълноценен ден. Мисля за хубавите моменти.
- Каза че би могла да се направи банка за донори. Говорила ли си вече с институциите, които трябва да вземат отношение по този проблем?
- Сега го споделям като идея. Трябва тепърва да се проведат разговори. В България има само една лаболатория, която може да прави HLA типизация. Ако се тръгне към създаването на такава банка, подозирам че тези хора няма да имат физическата сила да се справят с хора, които биха искали да си направят такова изследвание. Защото се оказа, че заболяването не е рядко, просто няма адектактно отношение в държавата.
Самата аз бях чувала за левкемия, но не знаех колко е сериозно, докато не се случи на Миро. Бих се радвала, ако хората не знаят за тази болест и никога да не узнаят. Не трябва човек да знае всичко.
Но има и друг момент, коато човек не знае не може да бъде и съпричастен. Запознавайки обществеността с тази болест ние се опитваме да ги направим съпричастни. Грозно е да кажа, че парите са мерило за любовта, но е така. Изпращайки SMS, внасяйки средства по банковата сметка така хората показват своята любов и съпричастност към нас.
---------------------------------------
Средствата за лечението на музиканта се набират на следните сметки:
BGN IBAN: BG24FINV91501004419465
EUR IBAN: BG82FINV91501004419488
Първа Инвестиционна Банка – BIC FINVBGSF
Клон "Народен театър", ул. "Дякон Игнатий" 7
Мария Илиева Мутафчиева или с SMS с текст: DMS MIRO на номер: 17 777 на цена 1.20 лева с ДДС за всички мобилни оператори.
