На трапезата на днешния ден трябва да има вариво. Снимката е илюстративна
Празникът на свети апостол Андрей Първозвани в българския народен календар е известен като Андреевден. На този ден народът спазва някои традиции. Смята се, че от днешния празник денят започва наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал: "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон". Затова на 30-ти ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците".
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
