Откриха водната кула на бургаския Перперикон

 

Разкопките са пореден етап от проучванията на крепостта, които започнаха през 2006-та година и продължават и днес благодарение на усилията и финансовата помощ на фондация "Русокастрон" и община Камено, на чиято територия се намира Русокастро. Крепостта е защитавала българската държава и е била своеобразен вход на север и на юг. "Това е едно от най-съхранените военни съоръжения у нас", каза директорката на Регионален бургаски музей Цоня Дражева, която работи на терена заедно с археолога Милен Николов. Проучванията тази година са продължили от 5-ти октомври до 30-ти ноември и са тях са били изразходвани 10 000 лева.

Кулата има военно предназначение и е с таен проход. При градежа й е била пренесено в жертва дете. Според българските поверия от фолклора, за да бъде стабилно строителството, в него трябва да бъде вградена жертва, която да е чиста. Скелетът на детето показва, че е на 8-10 години. То е положено с ръце, кръстосани на гърдите и е било ориентирано в посока запад-изток. В един от пластовете на гроба е била намерена монета, сечена по времето на Юстиниян I - 540 година, което дава възможност да се определи времето, през което е струена кулата. Археозите са намерили и бронзова монета на Константин VII - от средата на VII век, както и арбалетна стрела.

"Кули, като тази на крепостта Русокастро, могат да се видят на малко места в България. На Царевец, Червен и Ловеч", каза Милен Николов. Откритата кула е имала двойно предназначение - от една страна е била използвана за отбранително съоръжение, а от друга за - кладенец, от където се е захранвала с вода крепостта. Укрепеният кладенец има зидове широки 4 метра. Археолозите са успели да разкрият около 3-4 метра височина на кулата, но се предполага, че тя е стигала до 12 метра. Дълбочината в кулата е била 3.50 метра. Каменните стъпала към нея са с дължина 1.40 метра. По всяка вероятност те да били пренесени от разрушената кула в Дебелт. Начина на строеж на кулата е по византийски стандарт с ръбове и прави стени, измазани с хоросан.

"Това е единственият такъв паметник на територията на общината. За да го запазим, ще кандидатстваме по оперативна програма "Регионално развитие" - мярка 3 I за подобряване на инфраструктурата в района", каза кметът на община Камено Стефан Бонев. Предстои консервация на съоръжнието.