Пазар на вкус и цвят

Голяма част от търговците, които участват в съботния и неделния пазар на Кричим и Стамболийски не знаят какво е МОЛ, нямат и желание да научат, защото това вълнува слабо и самите им клиенти. А, ако се чудите какво са Кричим и Стамболийски, ами малки градчета около Пловдив. Та, там, всяка събота и неделя се организират пазари, огромни, от които можеш да закупиш всичко и не само... Прасета, кокошки, гълъби, пуйки, кози, овце, зайци, кучета, котки, всякакви зеленчуци и плодове, пресни яйца (без печати по тях), домашно сирене, луканки, мед, орехи (събрани по време на гроздобера), дрехи, обукви, прави лопати, метли... всичко, всичко, естествено без последните модели от колекциите на "Версаче" и "Диор", но за сметка на това, ще видите логото им на всевъзможни артикули, защото... не знам за вас, но аз съм виждала сапуниерка "D&G". Тук времето е спряло. За добро. Надявам се.

Големите супермаркети предлагат всичко, освен отношение. Пазарът не предлага лъскава опаковка, но и не търси 300% надценка, там няма касиерки, до смърт отегчени от писукането на баркод четци, там са стринките от цялата околия, които живо се интересуват какво ще купите, от това как ще го сготвите, какво сте купили от съседната сергия, от годините на детето ви, от боята ви за коса, те просто са леля ви и баба ви, което в никакъв случай не значи, че ще са любезни и усмихнати като от брошура, няма фирмена политика, която да ги задължи да ви пожелаят "Лек ден!", те са живи хора, станали са преди зората и не са там, за да си чистят аурата, за единия хляб са и за децата си...

Виждала съм много подобни пазари в Европа, у нас сякаш изчезват, там не си внушават, че пазаруването от голям магазин те прави изискан, културен, образован и преуспял, както не рядко се случва тук. В мол-а се ходи с най-новите дрехи, така, както някога се е манифестирало, храненето в нищо и никаква закусвалня се счита за "престижно"... В Европа и навсякъде, където еуфорията по полуфабрикатите е вече утихнала, пазарът е мястото, от което можеш да пазаруваш и да се чувстваш  щастлив, защото доматът е домат и със сигурност на чичкото, дето го е брал сутринта, през ум не му е минало да го полира с препарат, поне се надявам... Е, нашите пазари не напомнят Европа, напомнят много повече Индия, но същинската част е налице: пресни продукти от производител без излишна помпозност, без данъци и такси, без касови бележки и без твърда цена, всичко е въпрос на гледна точка... Дали е чисто, дали е здравословно, дали не е опасно, ветеринарен контрол? Ами, не знам, аз лично имам глава на раменете си, надявам се, че не бих изпаднала в тотална безрасъдност при вида на кошница горски гъби, всеки сам решава, но все пак, длъжна съм да отбележа, че на пазара видях, както полицаи, така и лица от ДВСК, които проверяваха търговците на месо за съответните документи... В крайна сметка, замразеното преди векове говеждо, с което страната ни бе залята, се е продавало в търговската мрежа и може би все още е там, не на пазара в Кричим, там няма търговец с чак такива възможности... Пазарът не е мястото за човек, държащ да прочете целия химичен състав на продукта от етикета му, пазарът е място за хора, които или не познават друг вариант за снабдяване с провизии, или са устроени от по-ниските цени, или са като мен: мечтали да имат баба и дядо на село, от които в неделя да си тръгват с пълен багажник зарзават и каквото друго може да се завъди в един селски дом...

Вървя между сергиите в Стамболийски, коментирам шумно и с нелепа усмивка всичко, което виждам, детето се възхищава предимно на животните, но когато настоя да погали "майката прасе", аз я дръпнах рязко с далеч по-привлекателна оферта:

-Гледай, гледай, розови домати на 1,40... - дано някой ден ми прости...

Знаете ли, магазин не може да мирише толкова хубаво, никой... Това е миризма, за която съм чувала да говорят по-възрастните, когато описват обстановката в някогашните "хали"... Нещо тежко и комбинирано от дъх на обор, джибри, саламура, чубрица, пръст и кебапчета... Звучи идиотски, нали? Обаче е лесно, лесно е да харесаш нещо толкова отвратително на пръв поглед, особено, ако си човек с отношение, със страст, човек, за който разликата между обикновен червен пипер и пушен червен пипер е като разликата между ден и нощ... Не подлежи на обсъждане. Може да си всякакъв, такъв, който трепне само при вида на рози, който рецитира поезия срещу луната, може да си химик, може да си програмист, за който вселената е нули и единици, може да си всякакъв "модел", но ако случайно си се озовал на пазар в събота или неделя сутрин, си длъжен да впрегнеш и сърце, и душа в това, за да докажеш, че повече от всичко на света обичаш себе си, затова си тук, за да получиш двоен жълтък, кисело зеле с цвят на кехлибар, зехтин на 5.00 лева за литър, промоционален прах за пране "от немски е", наистина бърз бързовар и удовлетворението, че поне за час си бил част от гигантска, масова, всеобхватна далавера! Не е забавно. Страхотно е! Ако, все още не си се усмихнал – стой си у вас и яж пръчици от дунапрен и хартия в лъскава станиолена опаковка, на всичко отгоре с добавено "масло" и "витамини"...

Не мога да не разкажа за истинските находки: броколи, аспержи (аха...), ориз (в България има малко оризища, но голяма част са именно в района на Пловдив), кестени, шалот (не знам, дали знаят, че отглеждат нещо, което държи в подчинение почти цялата световна кухня), огромни саксии босилек и розмарин, който обаче в Стамболийски не се казва така, а "роз Марин", защото е по-арт, тава за баклава (това не е обикновена сладкарска тава, това е предмет на изкуството), стъклена дамаджана 10 литра, бял патладжан, розови домати и син захарен памук, който влиза в класацията, за да съм солидарна с детето.

Пазарът в събота те прави добър, да, защо не? Той не те притеснява, не те кара да се обличаш "официално", не те съди, ако си с галоши, позволява да си шумен, да паркираш на забранени места, да купиш, да не купиш, да отидеш и да не отидеш. Място, което в никакъв случай не може да се нарече "от особена важност", защото храната и домашните потреби могат да се набавят и иначе... От друга страна, за мнозина, това е място за срещи, обмяна на опит и преживявания, социална мрежа, ако щете, защото може и да има всичко, но няма интернет, виртуалното не съществува и не намира последователи, виж гълабарите са друга работа, при тях винаги е весело и много оживено... Там съм "моето момиче", "госпожице", "красавице", "мадам", там ме черпят с локум, щото имат за черпене, там ми дават да опитам маслините, слагат ми два домата в повече за подарък, наричат детето ми "душичка" и му разказват, че има кестени, които стават за ядене, там никой не ме гледа в обувките или в чантата, не знаят, не им пука колко струват, защото за тях, това не е критерий за платежоспособност (за справка, иди в Мол-а), ако искам ще купя, ако ли не – няма.

Не бива да се остава с погрешно впечатление, не падам от луната. Да, знам, че там има и лъжци, и крадци, и хора които представят нискокачествена стока, да, знам, че е мръсно, че може да мирише и на пот, да, знам, че голямата част от хората са неграмотни, необразовани и не, не, не... Кому е нужно? Къде го няма? Това е само пазар, веднъж седмично, веднъж на седем дни те ме карат да се усмихвам, мнозина ме натъжават всеки ден. Времето е спряло. България, в която са измазвали стените с оборска тор и слама е там, също и онази, в която думата "празник" е синоним на "скара", както и онази, в която музиката не се изпълнява от Виенската филхармония, онази, дето въздиша по "корекомски" стоки, онази, дето лъже в кантара, онази, онази, онази... Можем ли да се отречем от всяко удоволствие, от всяка нотка на идентичност в името на голямото ни "европейско семейство", можем ли да забравим за карантията, за шкембе чорбата, за ракията, в този ред на мисли и за ежеседмичните тържища, можем ли да се отречем от себе си? Ако подобен род, дребни наглед неща, не ни определят като бит и душевност, кое тогава? И още нещо: Аз, която се водя в ежедневието си от телевизия, вестници и списания, защото съм "модерна", по-добра ли съм от онази, която използва вестниците, за да завива в тях жълт кантарион?

Пътувайте, ако се налага, но някоя събота се събудете на пазара в Стамболийски, струва си, заради емоцията, ако не заради друго... Усмихнете се!

Да пътешестваш, не винаги означава, да идеш някъде, понякога е достатъчно, да се разходиш до себе си.